Захарчето ми е на 13, носи четиридесет и първи номер обувки и тениски по-големи от тези на баща му. Достига до горния шкаф в кухнята и краката му стърчат от дивана. Моето захарче прилича на мен, а двамата заедно, а след бременността ми и по отделно, приличаме на бъчва. Аз го възпитавам в дух на разкрепостеност и отвореност към хората, а той ме слуша и се оформя като изключително не тесногръд или тесногъз и не преценява никого по външния вид. Той е много чаровен – с огромните си червени бузи и сресаната си на път къдрава руса коса – истинско ангелче (размаха на ангелските му крила вероятно трябва да е около 3 метра, като се замисля).

Разказвам ви за сладкишчето ми, защото отношенията майка – син преживяха крах с появата на първото същество от женски пол, освен мен разбира се, в живота му. В един прекрасен ден той отказа да вземе осемте сандвича, които му приготвям за между храненията в училище, обърна се с цялата си сериозност на тринадесетгодишен и ми каза:

- Мразя те! Ти си виновна за това, че Стаси не ме харесва, тя каза че съм лоена топка и не ставам за гадже…

Чух гръм . Небето се разтресе, отвори се над мен и срина целия си гняв над главата ми… Сладурчето ми е спряло да харесва пухкавите си паласки и очарователното шкембе, оформено с толкова много тежки часове от моя и от негова страна в… кухнята.

Седнах и се замислих… отнесох се в спомени и разтроена и нажалена се сетих как когато тиквичката ми беше на четири, спря да си вижда пишката от коремчето, една сантиментална майчина сълза се хлъзна по бузата и застина на ревера ми. Запомнила съм като днес как се обърна и ме попита с натъжена муцка:

- Мамо, аз хубав ли съм?!

А аз без да се поколебая нито за миг му отвръщам:

- …Повече от всички деца на света, няма значение колко килограма си, най-важното е да станеш добър човек…

Сега разбирам, колко зловещо звучи това, „добър човек”, това кънти в главата ми и блъска в слепоочието ми като скандирания от манифестация. „Добър човек”, но кой ще разбере какъв е, когато никой няма да даде шанс на тлъстата му особа да афишира качества. Осъзнах как целенасочено съм създала един дебел самотник, който ще работи от вкъщи, ще пише статии за интернет изданията и ще зависи от одобрението на хора, които дори няма да познава визуално… и по – добре, защото така те ще съдят за него единствено по качества на работата… Потръпнах, в тази секунда намразих Стаси, намразих я по-малко от себе си, но разбрах, че всъщност е права, синът ми не става за гадже, тъжно, но факт…

На следващия ден закусихме заедно, както всеки път, но днес му бях направила овесени трици и вместо купичка с нишесте, изпи цяла чаша сок от краставица. Намръщи се, но разбра, че промяната ще засегне живота, ще го направи друг…

Бележка от автора:

Стаси е повърхностна софийска лигла, но знае, че е по-рентабилно да вземеш два билета за кино, вместо три, когато отиваш с гаджето си и то не може да се хване на една седалка…

Стаси не е научена да цени хората по прекрасната и душевност, но иска всичките й приятелки да й завиждат, когато излиза с някого.

Стаси е повече пряма, отколкото невъзпитана!

Стаси е всички… които съумяват да признаят, че да изглеждаш добре е важно!

Автор: Богдана

Подобни публикации:

• Напречен разрез – BG социален реализъм
• 5-те извода на момичето, което се казваше Богдана
• Здравословно мъчение в България, 2009
• Български национален месоядец
• Буйрум! Седнете!
• Не ПРЕИГРАВАЙ