Аспержите се считат за аристократи сред зеленчуците. Някога древните римляни и гърци са им приписвали безброй лечебни качества – от лечение на зъбобол, до предпазване от ужилване на пчели. За първи път аспержите се споменават в писмен източник от ІV век пр.н.е, и то от лекаря Хипократ, в чието име все още се заклеват всички доктори по света. Според „бащата на модерната медицина“ аспержите били много полезни против стомашни разстройства и като диуретик.

По-късно римляните започват да култивират аспержите, а Марк Морций Катон (234 – 149 г. пр.н.е.) е написал първото достигнало до нас ръководство за отглеждането им.

До 1944 г. България е била най-големият производител на аспержи в Европа, твърдят някои. Дори и да не е съвсем така, важното е, че за българите аспержите всъщност не са екзотичен зеленчук. Поради неизвестни причини след смяната на политическата система те просто са обявени за буржоазни и изчезват от пазара. Сега обаче отново има български производители, чиито продукция е на европейско ниво и много вкусна.

Аспержите се събират от началото на април, до края на юни. Те са няколко вида – бели, зелени и виолетови. Богати са на много витамини и минерални вещества, особено калций и желязо.
Когато се купуват, трябва да се избират твърди, гладки, с гланц и затворени пъпки. Колкото са по-зелени или съответно по-бели, толкова са по-крехки. Обикновено се предлагат на връзки, отрязани с еднаква височина. Могат да се съхранят натопени в съд с вода за не повече от 3 дни в хладилника.

ПОДГОТОВКА:
Когато са млади, единственото, което трябва да се направи е да се отрежат леко стеблата в долната им част. На по-големите аспержи стъблата започват да се уплътняват и с помощта на белачка за зеленчуци те трябва внимателно да се обелят в посока от пъпките към основата.

ПРИГОТВЯНЕ:
Аспержите могат да се приготвят легнали в съд с кипяща подсолена вода за 10-15 мин. или да се вържат на връзки и да се сложат във висока затворена с капак тенджера с вряща вода, така, че нежните пъпки да останат над водата и леко да се сварят на пара.
Връхчетата могат да се консумират и сурови на салата.

Източник: сп. Меню