Пиенето на вино започва с отварянето на бутилката. Тук трябва да внимаваме тирбушонът да не пробие тапата, така че да излезе отдолу.

При отварянето на бутилка вино домакинът налива първо в своята чаша, отпива и ако е доволен от виното налива на гостите като започва от почетния си гост, а ако е в по-тесен кръг първо на дамите и едва тогава на мъжете. Ако някой от гостите е голям познавач, домакинът може да преотстъпи правото на първа глътка на него. Преди останалите гости да отпият, етикетът изисква да изчакат домакинът да вдигне наздравица като това е една от малкото наздравици, в която могат да участват дори тези, които пият вода или сок.

Когато пием вино трябва да знаем, че чашата трябва да се държи в тънката част на стъблото. При наливане, този който налива държи ръката си на височината на етикета, но без да го закрива. 

Чашите за вино се пълнят около 2/3 като за червено вино се пълнят повече, отколкото за бяло. 

Ако сме изпили налятото ни вино не трябва да подаваме чашата си за още, а да се надявате на добрата воля и възпитание на домакина, за да ни налее отново вино. При безалкохолните напитки, етикетът позволява да помолим за такава, без притеснение.

Ако спазваме тези няколко основни правила при сервирането и консумирането на вино, спокойни ще се наслаждаваме на вечерята ни.

1. За бърза мисъл

Яжте – сьомга, скумрия, риба тон

Омега-3 мастните киселини са основните градивни елементи на мембраните на мозъчните клетки. Оптималното съдържание на омега-3 мастни киселини подобрява комуникацията между мозъчните клетки като по този начин подобрява  мисловната дейност. Сьомгата също така съдържа ниацин (витамин В₃), който предпазва от Алцхаймер.

• Не яжте – богат на мазнини сладолед

Не всички мазнини са полезни. Пазете се от храни богати на наситени мазнини, които могат да запушат кръвоносните съдове и по този начин да нарушат потока на хранителни вещества до мозъка.

2. За изострени сетива:

• Яжте – 1 супена лъжица ленени семена на ден

Лена е най-добрия източник на алфа-линоленова мастна киселина, която стимулира работата на мозъчната кора, зоната в мозъка, която обработва сетивната информация, включително тази за удоволствие.

• Не пийте – алкохол

Напитка или две може да ви „събуди”, но повече от това всъщност ще потисне нервната ви система. Това ще ви направи мудни.

> 100 000

t’, влажност, ph. За развитието на микроскопичните гъбички  е необходима топла и влажна среда. Повечето от тях се развиват при температури между 15 и 30 ‘С , най-оптимални са температурите  между 20’ и 25’С, но има и такива ,за които са благоприятни температурите на домашния хладилник, а могат да останат жизнеспособни дори и във фризера. Има и термофилни видове, които понасят добре температури от 50-60’ С. Другото важно условие за развитието на микроскопичните гъбички е влажността – тя трябва да е най-малко 80%, има и такива, които виреят при влажност 95-100%. Значение има и киселинността на средата : най-оптимална е среда с рН между 4 и 5.

Красивият мицел. Основното тяло на гъбичките е мицелът-  сложна система от сплетени  микроскопични разклоняващи се нишки, наречени хифи. Мицелите може да изглеждат много красиви –различно оцветени гладки, мъхести, паяжиновидни, памукообразни, зърнести, блестящи или матови, растящи върху самата повърхност на хранителния субстрат  или разположени въздушно върху него.

Храни, метали … Гъбичките играят важна роля в кръговрата на веществата в природата и в практическата дейност на хората. Сапрофитните са причина за развала на хранителни продукти, фуражи и др.. Поради наличието на мощни окислителни системи, някои гъбички могат да станат причина за  корозия на промишлени съоръжения и изделия. Паразитните гъбички причиняват различни заболявания по растенията, животните и хората.

Отровни, по-отровни, … Микозите са заболявания, причинени от развитието в различни части на организма на самите гъбички, а микотоксикозите – заболявания, които се дължат на произведените от гъбичките токсини – едни от най-силните отрови известни в природата .

Хляб и вино … и антибиотици. Микроскопичните гъбички имат не само вредно действие, те се използват широко в бита на хората и в различни отрасли на промишлеността: хлебопроизводството, пиво- и вино-производство, в производството на сирене, в кожарската и текстилната промишленост и др. От тях се получават в промишлени количества ферменти за хранителната промишленост, медицината, селското стопанство. Антибиотиците – едни от най-мощните и широко използвани лекарствени средства – се продуцират от разнообразни микроскопични гъбички  .

Д-р Мария Русинова, 23 сеп. 2009

От плодове на греха и лудостта до конфитюри и лютеница – кариерата на доматите като здравословна храна започва  съмнително, но се развива блестящо.

Томатл.  Оригиналната дума, означаваща „домат”, произлиза от езика нахуатъл. Родина на доматите са Централна и Южна Америка, от Мексико до Перу. В Европа ги пренасят испанските мореплаватели  в края на ХV в., но в началото са познати само  като декоративно растение с красиво нарязани листа и с дребни червени плодове, които приличат на череши.

Преди: ябълка или ягода. Французите, макар  изтънчени кулинари, не открили в доматите потенциал за храна, още по-малко- здравословна. Но пък, от романтични подбуди, ги нарекли „ябълка на любовта“ – вероятно заради цвета и формата на плода, наподобяваща сърце.

В Русия доматите били пренесени през втората половина на XVIII век. Там също ги отглеждали за красота. Наричали растението „безумни ягоди“ и „плодове на греха“. В наръчник за градинарство от XVIII век е записано: „Плодът е изключително опасен, тъй като тези, които го ядат, са обзети от лудост.“ За здравословна кариера още и дума не може да става…

Джордж III срещу Джордж Вашингтон. Смята се, че през 1776 година, по време на Войната за Независимост на американските щати от Британската Корона,  е имало опит да бъде отровен първият президент на САЩ, Джордж Вашингтон, с помощта на ястие от домати. То било приготвено от Джеймс Бестли по заповед на командващия английските кралски военни сили. Но, на Вашингтон не само, че ястието не навредило, а даже се понравило на вкус. И така, здравословна или не – още не се знаело, но някаква кариера, все пак, се задавала!

Днес : плод или зеленчук.  До днес се спори дали доматът е плод, или зеленчук. В много енциклопедии пише, че е плод, в учебниците по хранене – че спада към месестите зеленчуци. Доматът -Solanum lycopersicu , е от сем. Картофови – Solanaceae. Към това семейство са картофите, чушките, сините домати, но и отровните беладона и татул. Последните две растения съдържат соланин – алкалоид, който се открива и в прорасналите картофи. Затова, преди векове, смятйки го за отровен, хората го отглеждали като растение, чийто мирис отблъсква комари и мравки.

Храбрите италианци. В Европа, първи италианците започват да консумират домати – отначало само под формата на сос. Но, и това е нещо. Примерът им последвали американците, които през 1830 г. измислили кетчупа. Да, това вече е кариера!

Аплодисменти от милиони почитатели. Вече няколко века доматите намират достойно място на трапезата благодарение на изключителните си вкусови качества и хранителна стойност, отразена в Калкулатор рецепти. Консумират се под различна форма – сурови или  в супи, ястия, сосове, сокове, кетчуп, конфитюри и, венецът на българските рецепти- лютеница! А това пък е истинска здравословна кариера!

Благодаря, сеньор Колумб!

Чушката, великолепна вкусна и здравословна храна, богата на ликопен, не съществувала в Европа допреди епохалните открития на Колумб. Подобно на доматите, тя е донесена от Америка от пътуващи венециански търговци, към средата на XVI век. Легендата разказва, че лично Христофор Колумб е донесъл първите семенца от чушка в Европа като дар за испанската кралица Исабела. Малко по-късно чушките били познати вече из целия стар свят, а хората започнали да ги използват за храна и подправка.

Възбуждащият капсацин

Чушка Capsicum, сем. Картофови Solanaceae. От рода Capsicum, възникнал според учените някъде в Боливия или Мексико преди около седем хиляди години, са култивирани два вида – едногодишният Capsicum annuum и храстовидният Capsicum frutescens, но ние сме свикнали да ги делим просто на сладки и люти. Още първите жители на двете Америки открили превъзходните им вкусови качества и полезни свойства. Лютивината на чушките се дължи на веществото капсицин, което при втриване в кожата предизвиква чувството на парене. Особено чувствителни на действието на капсицина са лигавиците, които могат да се възпалят.

 Нищо общо с черния пипер!

Пиперките, въпреки името си, нямат никаква роднинска връзка с черния пипер, но вероятно лютивината на чушлетата, с които първите изследователи се срещнали, ги накарала да намерят прилика с безценната подправка от Индия. Това родство бързо било опровергано, но пък популярното наименование на чушката останало свързано навеки с Piper nigrum.

Но, от сушените чушки се приготвя червеният пипер – лют и сладък. Той е незаменима подправка най-вече в Европа, пазеща аромата и ценните свойства на зеленчука през студените месеци. По света е познат с имена като паприка и чили.

Бели, виолетови, черни…

Днес съществуват безброй сортове, които се различават по цвят, големина, форма и лютивина. У нас познаваме най-вече зелената и червена разновидност, но по света растат бели, жълти, оранжеви, виолетови, кафяви и даже черни чушки. В България от сладките сортове като че ли най-обичани са капия, камба и сиврия, а от лютите – родната шипка, чорбаджийските, рибките и черешките. Червената и зелената чушка са плодът на едно и също растение, но в различен стадий на зрялост. Червените, които са оставени на стръка почти до края на лятото, са много по-ароматни и сладки, но и зелените имат своето очарование и приложение с леката си горчивина и приятен аромат, които ги правят незаменима съставка в първите летни салати.

От кьопоолу до енчиладас

Любими български ястия с този зеленчук са пълнените с кайма зелени пиперки, печените червени чушки, чушки с яйце и сирене, миш-маш, салати. За зимата с тях се приготвят кьопоолу, лютеница, туршии, доматен сос. По света приготвят от тях паприкаш, кетчуп, сос табаско, чили, пименто, чорисо, пеперони (видове колбаси), гулаш, мексиканските чилес ен ногада и енчиладас и др..

Това е супа, която струва 200 долара.

Суперскъпата супа е по будистки мотиви и се нарича „Буда прескача стена“. Веселото название тя получила заради една легенда за древното божество. Според нея богът вегетарианец усетил аромата на това ястие и се втурнал към него, прескачайки огради.

Супата се приготвя от плавници от акула, морски дарове, пилешко и свинско. Вместо подправки се използва златен прах. Звучи екзотично и изкусително. Но желаещите да опитат не са толкова много – ресторантът сервира само две порции месечно. Много посетители се стряскат от цената на елитното блюдо.

Но всъщност 200 долара за супата „Буда прескача стена“ не е чак толкова скъпо удоволствие, ако се има предвид, че други ресторанти предлагат още по-луксозни манджи.

Например в един хотелски ресторант в Манхатън човек може да изхарчи хиляди за закуска, като хапне само един омлет. Е, не съвсем обикновен – яйцата в него са не какви да е, а от риба.

Омлетът се нарича „Фритата за милион долара“. Но злите езици говорят, че още никой не го е поръчвал, макар че цената в менюто е точно 1000 пъти по-ниска от един милион – само „някакви си“ 1000 долара.

Учените са установили, че това се отнася само до служителки с добро образование. Тази закономерност не се отнася до работничките или дамите, които имат собствен бизнес.

Подобна зависимост не се наблюдава при мъжете с наднормено тегло в каквато и да е професия. „Това дава основание да се предполага, че от социоикономическа гледна точки пълнотата не е такъв „позор“ за мъжете, както за жените“, – пишат авторите на изследването от университета на Хелзинки.

Образованите жени могат да загубят годишно не по-малко от 5000 долара, но при мъжете, както и при жените с по-ниско образование, пълнотата не снижава заплащането на труда. Учените виждат причината в това, че стандартите, според които жената непременно трябва да има стройна фигура, по-силно се проявява при хората, заемащи по-високо социоикономическо ниво.

За изследването учените подбрали 2314 мъже и 2068 жени. Всички те работели от 1993 г. и не са отсъствали от работа поради заболяване. Последното условие изключва влиянието на заболяванията, свързани със затлъстяването, върху работната заплата. Недостатък на изследването е, че участниците в изследването сами са посочили теглото си и може да не са били съвсем точни.

Това дава повод на местните власти да анулират документа й за правоуправление. Те се мотивират с това, че е твърде пълна, а да се разрешава на такива дебели хора да карат кола означава да се създават опасни ситуации на пътя.

Глория Ретес възмутено коментира пред местни журналисти: „Не можех да повярвам, че такова нещо се случва! Карам от 19 години без нито едно произшествие. А и погледнете лекаря ми – коремът му е по-голям от моя!“

Чилийката се опитва да убеди властите да й върнат книжката, но опитите не дават резултат. В края на краищата тя решава да отслабне. За тази цел Глория Ретес се свързва с диетолог, който й предписва лечебна диета. С този документ тя отново се отправя при транспортните инспектори и ги убеждава, че планира да отслабне. Те пък приемат справката за достатъчен аргумент и й връщат книжката.

Абсурдното в случая е това, че няма нито статистически, нито медицински доказателства, че наднорменото тегло пречи на жените да бъдат добри шофьори, докато при мъжете е доказана връзката между Индекса на телесната маса (ИТМ) и травмите на пътя.

Организатори на състезанието са фирма Олинеза ООД и Кулинарен Фестивал „Пъстра Трапеза на гости на моя град”.

Според регламента училищата се представят с отбори от двама участници. Придружаващите ги преподаватели имат право да ги консултират, но не и пряко да помагат в готвенето.

Точно за 1 час младите кулинари трябва да приготвят най-малко 2 ястия от традиционната българска кухня. Те имат право да носят и ползват собствена посуда и инструменти. Но продуктите са еднакви за всички и се осигуряват от организаторите.

Висока оценка ще получат тези, които приготвят автентични на вид и вкус български ястия. Но същевременно е много важно и да ги представят креативно.

Естествено, добрите кулинарни практики изискват да бъдат отличени участниците, които покажат професионализъм в кухнята, спазват хигиена на работното място и проявяват гостоприемно отношение.

Но защо вкусното и традиционното е също така и здравословно?

Специалистите смятат, че ястията от мести продукти са особено важен акцент в здравословното хранене най-малко по две причини:

Първата е, че нашият организъм е най-добре адаптиран да усвоява именно храните от продукти, характерни за съответния регион.

И втората, вероятно по-важна в съвременните условия причина е, че вносните продукти са подложени на много повече обработка, за да издържат периода на транспортиране и съхранение. Така заедно с полезните хранителни вещества ние поемаме огромни количества химически вещества. Те не само осезаемо влошават вкуса на продуктите, но и дразнят, а в много случаи и сериозно увреждат нашето здраве.

Затова кулинарният фестивал „Пъстра Трапеза“ залага на българското. В състезанието на професионалните кулинарни гимназии на 12 септември 2009 г. в София участниците ще използват следната кошница с продукти: