Благодаря, сеньор Колумб!

Чушката, великолепна вкусна и здравословна храна, богата на ликопен, не съществувала в Европа допреди епохалните открития на Колумб. Подобно на доматите, тя е донесена от Америка от пътуващи венециански търговци, към средата на XVI век. Легендата разказва, че лично Христофор Колумб е донесъл първите семенца от чушка в Европа като дар за испанската кралица Исабела. Малко по-късно чушките били познати вече из целия стар свят, а хората започнали да ги използват за храна и подправка.

Възбуждащият капсацин

Чушка Capsicum, сем. Картофови Solanaceae. От рода Capsicum, възникнал според учените някъде в Боливия или Мексико преди около седем хиляди години, са култивирани два вида – едногодишният Capsicum annuum и храстовидният Capsicum frutescens, но ние сме свикнали да ги делим просто на сладки и люти. Още първите жители на двете Америки открили превъзходните им вкусови качества и полезни свойства. Лютивината на чушките се дължи на веществото капсицин, което при втриване в кожата предизвиква чувството на парене. Особено чувствителни на действието на капсицина са лигавиците, които могат да се възпалят.

 Нищо общо с черния пипер!

Пиперките, въпреки името си, нямат никаква роднинска връзка с черния пипер, но вероятно лютивината на чушлетата, с които първите изследователи се срещнали, ги накарала да намерят прилика с безценната подправка от Индия. Това родство бързо било опровергано, но пък популярното наименование на чушката останало свързано навеки с Piper nigrum.

Но, от сушените чушки се приготвя червеният пипер – лют и сладък. Той е незаменима подправка най-вече в Европа, пазеща аромата и ценните свойства на зеленчука през студените месеци. По света е познат с имена като паприка и чили.

Бели, виолетови, черни…

Днес съществуват безброй сортове, които се различават по цвят, големина, форма и лютивина. У нас познаваме най-вече зелената и червена разновидност, но по света растат бели, жълти, оранжеви, виолетови, кафяви и даже черни чушки. В България от сладките сортове като че ли най-обичани са капия, камба и сиврия, а от лютите – родната шипка, чорбаджийските, рибките и черешките. Червената и зелената чушка са плодът на едно и също растение, но в различен стадий на зрялост. Червените, които са оставени на стръка почти до края на лятото, са много по-ароматни и сладки, но и зелените имат своето очарование и приложение с леката си горчивина и приятен аромат, които ги правят незаменима съставка в първите летни салати.

От кьопоолу до енчиладас

Любими български ястия с този зеленчук са пълнените с кайма зелени пиперки, печените червени чушки, чушки с яйце и сирене, миш-маш, салати. За зимата с тях се приготвят кьопоолу, лютеница, туршии, доматен сос. По света приготвят от тях паприкаш, кетчуп, сос табаско, чили, пименто, чорисо, пеперони (видове колбаси), гулаш, мексиканските чилес ен ногада и енчиладас и др..

Подобни публикации:

• Домати – кратка здравословна биография
• Плесени в храните