Като малка бях злояда, много злояда. Дойдеше ли време за хранене и наставаха проблемите за мен. Не помня с родителите си да съм кръстосвала шпага така както за отказа ми да ям. Започваше се със залъгалки, приказки… само и само да ям. Но това не винаги действаше. Стигахме до „ЯЖ!” и финалната фаза беше… „ще стоиш на масата докато не си изядеш яденето!“ И това продължаваше години наред. Мразех да ям, беше ми скучно, неприятно, досадно.

Казват, че ако детето се инати и не желае да яде, дори и да не го храните, няма да умре от глад. То ще огладнее и все в един момент ще пожелае да яде. Но уви, аз не вярвам много в това. Дори и сега мога да не ям, накрая прегладнявам, вече не ми се яде, после започва да ми прилошава и тотално губя апетит. Така, че …. ако детето ви е злоядо като мен, не ви остава нищо друго освен, да разделяте храната му на герой от приказки или пиеси и да го карате да яде.

Но един ден и то като мен ще спре да бъде така злоядо. Ще обича да си хапва, дори и да е далеч от представата за чревоугодник.

Така е! Капризна съм към храната си, но има неща, които мога да ям до „пръсване”. Но все още не мога да разбера как може да не устояваш на храна. Не че не ми се е случвало някои ястия да ме карат да слюноотделям с пълна сила като „пиле със сладко-кисел сос”, „пълнен шаран”, „качамака на дядо”, „баниците на баба” и разни други. Но все пак, ако съм яла, колкото и да обичам дадена храна, просто не мога да продължа или не мога да започна да ям. Не съм гладна, обичам го вкусно ми е, но не ми се яде. Но съм виждала хора как не могат да станат от масата докато не изядат всичко и не го разбирам. Как може да се храниш така, а още повече като знаеш, че е вредно. Не мога да разбера каква е тази сила, която ги движи, как могат да нямат воля да си кажат „не”, да станат от масата и да приберат храната в хладилника.

Случвало ми се е да се храня в заведение с друг човек и той през цялото време да ми гледа в чинийката. Случвало ми се е в продължение на час да слушам разкази за храна какво обичат, как го обичат, как го готвят…. и т.н.

Любопитно ми е какво ги кара така да мислят за храна, какво им дава храната и защо на мен не ми дава това усещане. Понякога завиждам на хората, които обичат да си хапват и това ги радва. Причината да си щастлив винаги е толкова близо до тях в съседния магазин, в съседния ресторант или просто в хладилника у тях. Може би за това, който се храни зло не мисли.

Aвтор: Злояда