Дюлята е един от най-старите овощни видове, позната около 2000г.  пр.н.е. За нейна родина се смятат Кавказ, Северен Иран, Мала Азия.  Днес е широко разпространена, най-вече на Балканите, в средиземноморските държави, Азия и Америка. Известна e още като „Сидонска яблка” , на името на гр. Сидон на о. Крит.  Плодът бил приеман като символ на щастливия семеен живот- в Атина имало закон, според който, новобрачните двойки трябвало да изяждат по една дюля в деня на сватбата си.

Химичен състав:

• 0,5%  белтъци,
• 0,4 %  мазнини ,
• 13,1%  въглехидрати (от захарите най-вече фруктоза),  
• 3,0  г. целулоза ;
• 59  ккал . ;
• калий 183 мг.;
• фосфор 20,1 мг;
• калций 20,4 мг.;
• магнезий 10,9 мг.;
• вит.С  – 26  мг.;
• органични киселини /ябълчна, винена/,
• слузести вещества.

Етеричните масла придават специфичния приятен аромат, а пектина и дъбилните вещества – стипчивия вкус.

Семената съдържат около 20 % слузно вещество, 15% масло, дъбилни вещества  и цианогенния гликозид амигдалин. Последният е отровен, затова  семената се използват цели, без да  се счукват или нараняват!

Още Авицена, Хипократ и Гален са използвали дюлята като лечебно средство при стомашни разстройства, кръвотечения, като ободряващо и апетито възбуждащо средство.

Дюлите рядко се консумират сурови, поради тръпчивия си вкус, но са чудесни печени, варени,  в състава на щрудели, сладкиши или под формата на нектари, компоти, сладка, мармалади и желета. 

Подобни публикации:

• Дюли – лечебни свойства
• НАР – зърнеста ябълка
• Нарът – антиоксидант и още много
• Лечебни рецепти с дюля
• Шипка- шампион по витамин С
• Есенни храни – тиква
• Тиквеното семе
• Щадящo хранене по празници – от д-р Русинова
• Домати – кратка здравословна биография
• Здравословно в Балканската Диета – Подправки