Какво е алкална храна

Какво означава алкална храна? Най-просто може да се обясни така: храните, които оставят в организма алкален резерв, в който има богато съдържание на алкало-образуващи минерали и, който е в пълна готовност да неутрализира киселинните отпадъци, произвеждани от клетките в нашето тяло. Алкалният резерв има важната роля да поддържа организма чист и да пази естествения му имунитет.

Кой храни са алкални

Салатата и зеленчуците, картофите, просото, плодовете ( с изключение на сините сливи и боровинките, които са киселиннообразуващи) – това са алкални храни.

Дори киселите плодове са алкални – за да смелим консумираните кисели плодове, се нуждаем от стомашен сок с киселинен характер. Така киселината, която се съдържа в организма, го напуска в рамките на 1 час, а останалите алкални минерали се прибавят към нашия алкален резерв. Така че, колкото по-кисел е един плод, толкова по-алкало-образуващ е той. 

Именно на своите алкало-образуващи минерали прясно изцедените сокове дължат своето тонизиращо въздействие и укрепваща сила.

ДРЕВНО и БОГАТО
Аюрведа е хилядолетно индийско познание, което включва, както различни клонове на медицината, така и масажи, употребата на билки и други лечебни субстанции, упражнения, очистителни практики, правилно хранене, а също магии и заклинания. Разделът, разглеждащ храненето, обхваща избора на подходяща храна и хранителен режим за отделния човек чрез точно комбиниране на съставки и подправки в рецептите. Обръща внимание на разбирането на качествата на различните продукти за постигане на балансирани комбинации в ястията, както и на спазването на определени принципи на приготвяне и отношение към храната.

ПЕТТЕ ЕЛЕМЕНТА
За разбирането и прилагането на аюрведическите постулати ще се спрем на петте основни елемента:

• ефир (етер),
• въздух,
• огън,
• вода
• земя.

Те възникват в началото на съществуването и всеки е породен от предходния и наследява неговите качества. Петте елемента се комбинират по двойки, за да се получат трите доши. Това са характеристики, които управляват всичко съществуващо – от часовете на деня, през сезоните, до нас, хората, като цялостни индивиди, състоящи се от физическо тяло, душа, качества на характера и т.н. Познанията ни за дошите и определянето на индивидуалния тип доша разкрива начините, по които всеки човек може да постигне баланс в живота си.

ТРИТЕ ОСНОВНИ ДОШИ:

Вата доша:

• Изградена е от въздух и етер и се свързва с принципа на действието.
• Вата управлява всичко в тялото, което се движи – кръв, нервни импулси, отделителни процеси.
• Хората с преобладаваща вата са непостоянни, леки, с бърз и жив ум.
• Дисбалансът при тях води до безпокойства, безсъние, запек.
• За да бъдат в равновесие, се препоръчва да консумират храни, които са топли и влажни, да избягват сухите и студени ястия, напитки и време, да следват определен дневен режим, за да регулират склонността си към импулсивност.

Пита доша:

• Позната е като огнената доша, въпреки че е съставена от огън и вода.
• Хората с такава характеристика са енергични, действени натури с изявени лидерски и организационни качества и обичат реда.
• Тя управлява способността да опознаваме и възприемчивостта ни.
• Излязлата от равновесие пита се проявява като гняв, раздразнителност, осъждане и критикуване на всичко заобикалящо.
• За да бъде в равновесие, човек с преобладаваща пита е добре да избягва прекалено лютите, кисели и солени храни, да спазва умереност във всичко и да консумира повече охлаждащи храни и напитки.

Кафа доша:

• Състои се от елементите земя и вода и е отговорна за лимфната и ендокринната система, секрецията и т.н. Това е най-устойчивата доша.
• Хората под нейно влияние се разболяват по-трудно и не губят лесно равновесие, те са любвеобилни и състрадателни.
• Излизането на кафа от равновесие води до увеличаване на телесното тегло, хормонални нарушения и др., а любвеобилността се превръща в нездрава привързаност.
• Подходящи за кафа са диетите с повече изсушаващи и загряващи съставки.

Разбира се, никой не е под влиянието само на една доша. Всеки тип има подвидове, а и човек обикновено е комбинация от трите основни водещи типа с преобладаваща една, две или три доши. Уникалността винаги се запазва, защото съотношенията никога не са еднакви.

Също така, всеки има доша, с която се е родил, и такава, под чието влияние е в момента. Първата се определя от опитен аюрведически лекар и е неизменна, подобно на зодията, а втората може да бъде определена чрез тестове.

На помощ на дошите за постигане на равновесие идват две неща. И това са:

ШЕСТТЕ ОСНОВНИ ВКУСА
Те отново са комбинации от петте основни елемента по двойки и на принципа на допълването ни дават информация кой вкус е подходящ за постигането на баланс за дадена доша.

• сладкото се състои от вода и земя и в по-умерени количества е подходящо за вата доша;
• лютото е от огън и въздух и влияе добре на кафа доша;
• соленото (огън и вода) е удачно за вата, но изважда пита от равновесие;
• горчивото (въздух и етер) не се препоръчва за вата;
• стипчивото/тръпчивото (въздух и земя) е полезно за пита, защото охлажда огъня,;
• киселото (огън и земя) е най-подходящият вкус за вата, умерено за кафа.

ТРИТЕ ОСНОВНИ ВИДА ХРАНИ
Аюрведичната кухня е вегетарианска. В нея се използват и млечни продукти, но яйца и риба не се допускат. Освен това тя класифицира храните на три основни вида, според качествата, полезността и цялостното им въздействие.

• Първи са сатва храни и се отнасят до всичко, което е добро, свежо, жизнено. Тук влизат:  зърнените храни, семената, ядките, добре узрелите и пресни плодове и зеленчуци, медът, прясно приготвените млечни изделия.
• Следващият вид храни са раджас. Те са свързани с нашите страсти и тук се включват:  силно изявените пикантни вкусове, стимулантите като чай и кафе и др.
• Последният вид са тамас храните, които са под знака на невежеството. Тук влизат:  замразените, консервирани храни, ферментиралите и престоялите, както и загнилите плодове и зеленчуци.

Невъзможно е да се обобщи познанието на Аюрведа в кратък материал, но това е добра изходна точка за всеки, който прояви по-задълбочен интерес към тази необятна тема.

автор: сп. Меню

Източник: сп. Меню
Автор: Людмил Хайдутов

Жителите на древен Китай са ответници по много обвинения – от откриването на барута до измислянето на мъчителните за някои хора клечки за хранене. Всичко това донякъде се компенсира от развиването на прелъстителни кулинарни традиции. Много от тях от векове използват растителните кълнове като основен продукт. Едва от трийсетина години тази есенция на здравословното хранене се радва на огромна популярност и в западния свят. Макар със закъснение и с по-бавни темпове, храненето с кълнове намира достойна и плодородна почва и в България.

РАЗВИТИЕ В ЗАСТОЙ
Привидно лишени от жизнени функции, семена крият в себе си мощния потенциал да станат новото поколение на своите зелени родители. Точно тази утвърждаваща живота сила е привлякла вниманието на предците ни и те са включили прорастващите семенца в ежедневното си меню.
Попаднали при подходящите условия, семената започват да развиват невидимите досега корени и първи листа. Всичко това е съпроводено с истинска биохимична буря, затворена в миниатюрното пространство на новото растение. От застиналите в покоя на семената резервни вещества се синтезира изключително богатство от витамини A, B, C и E, аминокиселини и фибри, обезпечаващи шеметните процеси на тази метаморфоза. Най-голямото предимство на прорастващите семена е, че с течение на времето те не губят, а дори увеличават концентрацията на всички тези полезни елементи.

ФЛОРИСТИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ
Всяко семенце в определен момент покълва, но естествено не всички са подходящи за трапезата ни. Въпреки това броят на тези, които са извор на кулинарна наслада е наистина впечатляващ. Основните групи са три: бобови, житни, както и роднините на зелето от семейство Кръстоцветни. Списъкът всъщност е много по-дълъг – кълновете от различните видове лук, целина, тиква, кориандър, слънчоглед, лен са също толкова вкусни и полезни като тези от изброените групи растения.
Познатите ни бобови варива са най-използваният източник за получаване на кълнове. Обикновеният фасул не се класира в този челен отряд, защото първоначално в него се образуват някои токсични вещества. Но пък популярната като фураж люцерна се изявява като истински лидер. В търговската мрежа тя се предлага под името алфа.
Всъщност китайците са развили традицията на кулинарното използване на кълновете въз основа на две растения от точно тази бобена група – соята и известното в България като китайско зелено бобче растение Vigna radiata.
В света най-използваните кълнове от житни растения са тези от ечемик, но те много рядко се предлагат у нас. По-достъпни са току-що покаралите житни и ръжени зрънца.
На запад от Балканите типичната ранно пролетна салата се състои от голямо количество покълнал кресон – представител на зелевото семейство. Той вече може да се намери и тук но засега кълновете от ряпа и броколи бият по точки. Последните се славят със силен антиканцерогенен ефект.

СГОТВИ МИ ЕНЕРГИЯ!
На Запад е прието кълновете масово да се употребяват като част от салатите или техен основен продукт. Въпреки че замяната на пресния лук с покълналите дребни черни лучени зрънца е добра идея, Азия е много по-широко кулинарно скроена и там кълновете се готвят по всевъзможни начини. Поради малките си размери те са благодатен материал за китайската техника за бързо пържене в малко количество силно загрята мазнина, наречена stir-fry. Така приготвени кълновете запазват хрупкавостта и полезните си свойства. Комбинацията им с всякакви меса придава на ястията забележителна свежест и лекота. За да участват по най-добрия начин в някоя вкусна супа, те се прибавят броени минути, преди да се свали тенджерата от огъня.
Дребните кълнове като тези от люцерна или лук рядко се нуждаят от почистване, но по-едрите е добре да се измият предварително. Това се прави съвсем за кратко с хладка вода, като не се киснат, защото поемат много течност, която отделят по време на готвенето.

СЕЙ, ГОТВАЧО, СЕЙ!
Всички изброени досега добри страни на кълновете се допълват и от лесното им и евтино получаване в домашни условия. Най-простият начин е да сложите семената в стъклен буркан, да прибавите малко вода и да ги оставите на топло покрити с хартия или тензух. Водата трябва да се сменя на всеки 12 часа, но това трае не повече от 3-4 дена.
За отглеждане на свежо зелени кълнове много по-удобни са плитки съдове, в които семената се насипват на слой, дебел около 2 см. В този случай светлината е важен фактор, но директното слънчево греене е недопустимо.
Изненадващо разнообразни на вкус и вид, лесно достъпни и с неоспорими полезни качества, кълновете вече не са екзотичен и претенциозен вариант за бягство от рутината на трапезата ни, а истински фаворити в насладата от храната.

15-те най-големи ползи от пиенето на зелен чай

1. Пиенето на зелен чай укрепва духа, повдига настроението, засилва паметта и мозъчната дейност.

2. Зеленият чай има освежаващо, ободряващо действие и помага при преумора.

3. Предпазва от кариес на зъбите. Изследвания на английски учени потвърждават, че зъбният кариес е много по-рядко срещан у хората, които всекидневно пият зелен чай.

4. Поддържа нормалната дейност на сърцето и стомаха.

5. Стимулира циркулирането на кръвта и енергията.

6. Предпазва от рак и злокачествен тумор. Засилва имунните функции на организма и действа благотворно за предпазване и лечение на лъчеви болести, при радиация и отравяния.

7. Забавя и спира процеса на стареене на клетките и допринася за подмладяване и дълголетие.

8. Съдържа немалко вещества, нужни за човешкия организъм. Цинкът, който се намира в зеления чай играе важна роля за правилното протичане на бременността.

9. Прочиства кръвта от холестерол и други вредни вещества и наслоявания по стените на кръвоносните съдове. Предпазва и лекува атеросклероза, високо кръвно налягане и сърдечни заболявания.

10. Стимулира отделителната система, функциите на бъбреците и пикочния мехур.

11. Укрепва двигателната способност на организма и нервната система.

12. Лекува затлъстяване и разкрасява. Опъва кожата и отваря порите й.

13. Влияе благотворно при очни болести и засилва очите.

14. Регулира баланса между алкалите и киселините в организма.

15. Изстудява тялото по време на летните горещини и по този начин адаптира телесната температура към външни условия. Девет минути след поемането на чая се отварят кожните пори, телесната температура спада с 1-2 градуса и човек се чувствува приятно по време на горещините.

По материали на hanlin.hit.bg

Диетична закуска или десерт: пай с овесени ядки, фурми и бананов крем

Време: 30 мин, Порции: 6

Продукти:

За блата

• 1 ч. ч. овесени ядки  
• 1 ч. ч. нарязани фурми, без костилките
• Сок от 1 портокал
•  2 с. л. натурално какао

За крема

• 3 банана
• 1/2 кофичка кисело мляко
• 200 мл. кондензирано мляко (неподсладено)
• 1 с. л. мед
• 1 капсула ванилия (или 2 пакетчета)
• 1 щипка канела
• Сок от ½  лимон
• За стягане на крема - 1 /2 пакетче желатин (или 1 с. л. желатин на прах)

За топинг и украса

• 3-4 щипки индийско орехче
• 15-20 боровинки и 10-12 малини или 3-4 ягоди и 1 узряло киви

Приготвяне:

1. Продуктите за блата се смесват и разбиват с ножа на миксера – ок. 1 мин. Изваждат се и се разпределят по дъното на купичките, на пласт с деб. ок. 1 пръст. Оставят се настрани за да поемат ядките портокаловия сок.
2. Продуктите за крема се добавят един по един в купата на миксера при постоянно бъркане. Бананите се добавят на части – половината преди сипване на киселото мляко, половината – след него.
3. Желатинът се разтваря в малко вода и се загрява на водна баня. Важно: водата в съда за водна баня да не е вряла, а топла – за да не се пресече желатинът.
4. Прибавяме желатина към крема. Важно: кремът да не е студен- за да не стане желатинът на пръчици. 
5. Желираният крем се разбърква и налива в купичките. Поръсва се с индийско орехче, декорира се с парченца плодове и се охлажда.

.

Супа от тиква Вегетарианска рецепта Време: 50 мин. Порции: 4 бр.

Продукти:

• 1 кг тиква
•  2-3 глави лук
•  1 морков
•  1 целина (глава и стръковете)
•  1 с.л. масло
•  1.с.л. зехтин
•  1,5 л. бульон (зеленчуков или по желание)
•  1 чаша бяло вино
•  1 с.л. бял пипер, 1 с.л. индийско орехче, малко сол на вкус
•  2 с.л. сметана

Приготвяне:

1. Всички зеленчуци и обелената тиква се нарязват на едри парченца.
2. Лукът се задушава в мазнината в дълбока тенджера.
3. Добавят се тиквата и зеленчуците, а от целината се заделят няколко стебълца за накрая.
4. Долива се бульона и се поръсват подправките.
5. Ври 10 мин. и се пасира.
6. Добавя се виното, кипва отново и се сваля от огъня.

7. Преди сервиране се добавят пресните, много ситно нарязани, хрупкави стебълца целина и се разбърква добре.

8. На всяка порция се добавя 1 ч.л. сметана, щипка бял пипер, индийско орехче и 2-3 тиквени семки.

Най-здравословните кухни в света според версията на Forbes

Автор: horemag.bg

Списание ХоРеМаг цитира американското списание Forbes, което публикува наскоро резултати от проучване на американски експерт по храненето, определил държавите, чиито кулинарни традиции допринасят за здравето и дълголетието на хората.

За най-здравословна е обявена кухнята на Япония, където едва 1,5% от жителите страдат от свръхтегло, а средната продължителност на живота е 82 години. Използването на листни зеленчуци, рибни продукти и богати с микроелементи нудъли и соя са сред елементите, които според авторите на класацията допринасят най-много за здравословното хранене. Не на последно място е отказът от преяждане и навикът трапезата да приключва преди усещането за глад да е напълно преминало.

На второ място е кулинарията на Сингапур, където средната продължителност на живота също е 82 години, а делът на затлъстелите не превишава 1,8%. Макар че в основата на местните ястия е оризът, в менюто богато са застъпени рибата и зеленчуците, а месото се консумира по-рядко. Страстта към сладко се задоволява обикновено чрез тропични плодове или нискокалорични десерти, чиято основа също е плод.

В първата тройка на най-здравословните кухни е и китайската, където две трети от ястията се приготвят от зеленчуци, пловоде, бобови или зърнени култури, богато подправени с билки. Единственият нездравословен елемент е пърженето, което е любима технология за термична обработка на много китайци. Може би затова средната продължителност на живота тук е 73 години, а затлъстелите са както в Сингапур 1,8% от населението.

Като здравословна се определя и кулинарията на Швеция, въпреки че в скандинавската държава не прекаляват нито с плодовете, нито със зеленчуците. Висококачествените млечни продукти в съчетание с черен хляб, риба и горски плодове обаче балансират достатъчно менюто на жителите на северната страна. Средната продължителност на живота тук е 81 години, а хората със свръхтегло са 11%.

Остава загадка защо французите, известни с любовта си към месото, шоколада, висококалоричните сирена, кроасаните и виното запазват добрата си физическа форма. Въпреки това от наднормено тегло страдат 6,6% от жителите, а средната продължителност на живот е 81 години. Може би отговорът е в честото хранене с малки порции, както и предпочитанието към скарата и задушаването за сметка на пърженето.

Не е изненада включването на средиземноморската кухня в списъка на най-здравословните. Испания, Италия и Гърция са пословични с използването на зехтин, морски продукти, зеленчуци и плодове.  

В списъка са включени също Корея, където любовта към лютото и туршиите се балансира с минимална консумация на месо, която, сравнена със САЩ например, е 6 пъти по-ниска. Израелската кулинарна традиция също намира място сред най-здравословните. Вероятна причина е използването на зехтин и специфични билки и подправки. Въпреки високата продължителност на живота – 81 години, все пак всеки четвърти в Израел страда от затлъстяване.

.

Седя си тази сутрин и си чета. Телевизора боботи, ей така, в очакване да започнат някакви новини.

Да ама вместо новини, един младеж започна да готви шоколадов пудинг. Въх! Ах! Прияде ми се ужасно. А той реди: разтапяте един 250 грамов шоколад … добавяте маслото… сипвате сметаната… идва ред на захарта… Само докато го сушах ми стана лошо. Не за друго, ами той правеше 6 порции, пък аз съм си сама в къщи без здравословна конкуренция,  и ако ги направя, ще си ги изям сама… И хич няма да ми е лесно след това. Знаете как е…

И докато се помайвах дали да надникна в нета да видя рецептата, силно изкушена от сътворената пред мен красота, се сетих, че бях попадала на рецепти за шоколадов пудинг с какао.

Хм, да, тук има грешка – подсъзнанието ми се съпротивлява. Шоколадов пудинг с авокадо, исках да кажа още първия път. Аз обичам всякакви неща шоколадови. Обичам и авокадо, особено като гуакамоле… Но комбинацията малко ме притеснява наистина…

Но, решавам да боря лакомията с любопитство и запретвам ръкави!  Влизам в нета и започвам да ровя рецепти. Има доста и предимно са в стил сложете-малко-това-и-още-малко-онова. Стила ми харесва – аз така готвя по принцип. Импровизирано. Кой не иска да му се налага да пробва постоянно до къде е стигнал един шоколадов пудинг, в името на съвършенството?!

Освен това звучи успокояващо, в стила на супата от камъни:  слагате камъните да заврат и после добавяте и това и онова … всичките си любими съставки в прилични количества…

Ето го списъка с продуктите:

• Няколко добре узрели авокада
• Няколко супени лъжици натурално какао
• Подсладител на вкус  – мед, кленов сироп се препоръчва, ама аз сложих нерафинирана захар. Приключенския ми дух рече, че всичко си има граници.
• Щипка сол
• Ванилия на вкус
• Малко вода препоръчват, ама аз сложих малко обезмаслено мляко. Видях и предложения да се направи с кисело мляко.
• и някой банан, ако ви се намира под ръка

Какво да правите с тях?

1. Издълбавате авокадото и изсипвате в купата на блендера. Колкото по-узряло –  по-добре. Аз, в устрема си, реших да не чакам наличните авокада в хладилника да омекнат още малко и според мен това добавя малко „незрял” аромат към пудинга, който ми идва на мен лично в повече.
2. Освен това, в някои от рецептите предлагат да добави човек и банан/и към авокадото. Аз в момента нямах у дома, но ще внимавам при следващия опит да добавя.
3. После добавяте всичко останало. Само водата/млякото оставяте за накрая и го досипвате лъжичка по лъжичка докато блендера работи, докато докарате желаната консистенция.

Присъдата:

1. На вид и консистенция пудинга го бива много.
2. На полезност – още повече, като се има предвид колко намаляваме мазнините чрез авокадото, което пък се слави със супер полезния си състав. Няма термична обработка, което ще рече –  повечето хранителни вещества са си още вътре и готови да работят за нас.
3. На вкус също е ок. Не съвсем като истински пудинг, но е много добър. Особено, ако се направи с по-узряло авокадо, за да се избегне остатъчния вкус, който е основната ми забележка към рецептата. Предполагам, че и банана ще добави приятен нюанс.

Като цяло чудесен десерт, който лесно може да играе и ролята на крем за торта или пълнеж за еклери. Според мен и подходящ десерт за деца.

Препоръчвам ви да го пробвате и да си поиграете малко с различни варианти, докато намерите най-подходящия за вас. Аз поне това възнамерявам да направя.

Приятно експериментиране,

Деница

Aвторът на тази статия, Деница, е майка на три деца, списва блога „На ‘ти’ с парите” и постоянно си търси начини да живее по-здравословно, по-екологично и по-икономично на различни места по света, защото винаги има купища нови планове, за които й трябват още енергия и още средства.

Нали се сещате за онези моменти, в които мисълта за някоя вкусна глезотийка просто може да ви подлуди. И все се борите със себе си да я избегнете, защото гузната съвест ви дебне…

Ето един компромисен вариант, със значително по-малко мазнини от стандартен кекс: имат едно яйце вместо три и сметана вместо олио, което намалява мазнините с 2/3. С боровинки е, които са една от супер храните. И захарта е значително по-малко, но пък вкусни (дори и по мнението на децата ми).

Стават за обяд за училище, за следобедна закуска, за следобедно кафе.

Трябват ви около 40 минути от започването до хапването. И стават около 12 броя (от чашки с диаметър на горния ръб 6-7 сантиметра – средно големи един вид:)

Ето какво ви трябва:

• 1 чаша боровинки (пресни или замразени)
• 1 ¾ – 2 чаши брашно (тук може допълнително да ги подобрите, ако използвате пълнозърнесто брашно – така ще добавите хранителни влакна) + 1 супена лъжица
• ½ чаша захар (аз използвах нерафинирана)
• 1 яйце
• 1 чаена лъжичка бакпулвер
• ½ чаена лъжичка сода
• Щипка сол по желание
• 1 чаша кисело мляко
• 1/3 чаша течна сметана

В оригиналната рецепта няма кисело мляко, а заквасена сметана и вместо течна сметана трябваше да сложа прясно мляко. Но аз импровизирах с наличното в хладилника и резултатът беше отличен. Ако във вашия хладилник се случат другите продукти – споделете резултата, моля.

Сега, какво да ги правите?

1. Включете фурната на 200 градуса по Целзий (без вентилатор, с него – може би на 180)
2. Намажете с малко мазнина чашките за мъфини или сложете хартиени кошнички в тях.
3. Сложете боровинките в подходящ съд и ги поръсете с една лъжица брашно. Ако използвате индивидуално замразени боровинки може да ги добавите замразени, но трябва да увеличите време за печене. Ако имат много снежинки, хубаво е да ги размразите малко и да отцедите излишната вода/сок.
4. В голяма купа пресейте брашното,  добавете бакпулвера и солта.
5. В трети съд (отваря ви се миене, знам, но може да направите тази смес в голямата купа и после да добавите направо в нея брашното – става, макар и да не е по рецептата, пробвала съм)… Та в друга купа разбъркайте яйцето, сметаната и киселото мляко, в която сте добавили содата
6. Прибавяте захарта и пак добре разбърквате
7. Добавяте течната смес към брашното и бъркате. Ще се получи не особено гладка смес, но не се притеснявайте – не сте объркали нещата.
8. Изсипвате и боровинките, добре овъргаляни в брашното и размесвате леко докато се разпределят равномерно.
9. Напълнете чашките за мъфини до 2/3.

10.  Печете по средата на фурната около 20 минути или докато станат златисти.

11.  Извадете от чашките и оставете да изстинат на решетка, но не забравяйте да стоите до тях и да ги пазите, ако има деца наблизо! Не за друго, ами да успеете да ги опитате!

Ммммм… Радвайте им се с удоволствие!

П.П. захарта наистина е малко и не са много сладки, но ви препоръчвам да ги пробвате така. Дори синът ми каза, че благодарение на малкото захар аромата на плодовете се усеща повече и затова му харесват много.

Ако не ви харесат така обаче може да си „спасите” като ги поръсите с пудра захар. Или направите крем към тях от нискомаслено крема сирене (с „Филаделфия” се получава добре) и пудра захар и ги намажете отгоре с него.

Ако не искате да слагате още захар, но и не са ви достатъчно сладки, може да ги направите с по-сладък плод като добре узрели банани например (то в през зимата е по-вероятно да имате банани у дома).

А ако не ви гони гузна съвест – може да добавите и парченца бял шоколад… Аз започнах да се отклонявам от темата и затова слагам точка.

Приятен апетит и не забравяйте да споделите вашите експерименти и резултати!

Деница

Aвторът на тази статия, Деница, е майка на три деца, списва блога „На ‘ти’ с парите” и постоянно си търси начини да живее по-здравословно, по-екологично и по-икономично на различни места по света, защото винаги има купища нови планове, за които й трябват още енергия и още средства.

Време за приготвяне:  30 мин.

Бр.порции: 4

Какво ви трябва?

• 1 пакет пълнозърнести спагети
• 2+ броя пилешки гърди
• 1 чаша ситно нарязан магданоз
• 1 чаша настърган пармезан
• ½ чаша зехтин
• ½ чаша лимонов сок 

Как да ги приготвите?

1. Първо, сложете спагетите да се варят според инструкциите на опаковката.
2. В това време, нарежете пилешките гърди на ивици (не много малки). Загрейте 1-2 супени лъжици зехтин в тефлонов тиган и запържете пилешкото месо в него до зачервяване. 
3. Докато месото стане готово, сипете зехтина в голяма купа. Добавяйте лимоновия сок по малко докато бъркате активно с бъркалка. Тук е голямата тънкост – да откриете баланса на вкусовете между лимона и зехтина. Така, че опитвайте по малко, за да не прекалите с лимона. Бъркайте докато се получи кремообразна смес. 
4. В друга купичка смесете пармезана и магданоза. Започнете да посипвате от тази смес върху соса, малко по малко, докато бъркате внимателно. 
5. Отцедете готовите спагети, сложете ги в съда за сервиране, залейте ги със соса и разбъркайте.
6. Добавете пилешките хапки и отново разбъркайте.  Добавете черен пипер на вкус и сол, ако има нужда.

Добър апетит!

Деница

П.П. Хей, и не пропускайте да споделите вашите импровизации на тема магданоз!

Aвторът на тази статия, Деница, е майка на три деца, списва блога „На ‘ти’ с парите” и постоянно си търси начини да живее по-здравословно, по-екологично и по-икономично на различни места по света, защото винаги има купища нови планове, за които й трябват още енергия и още средства.