Nintendo Wii Fit предлага забавен начин да следите теглото си и коефициента на телесна маса (КТМ), като се фокусира в подобряване на мускулния тонус и баланса, не толкова в отслабване. Дали ефектът от това ще е полезен, зависи от личната ви мотивация.

Същината на Wii Fit е елегантна, но изненадващо здрава балансна дъска, състояща се от няколко прецизни везни. Свързва се безжично с Wii конзолата и се захранва от четири АА батерии, включени в комплекта. С четирите си килограма дъската стъпва на гумени крачета, които можете да обуете допълнително с приставки, ако имате дебел килим. Нейната свръхчувствителност й позволява да улавя и най-слабите промени в натиска, като игнорира грубото отношение над 150 кг.

Щом регистрирате своето Mii в конзолата, „играта“ прави доста сериозни заключения относно спортната ви форма. След като въведете рождена дата и ръст, дъската ви претегля и определя като слаб, идеален или пълен според КТМ. Следва тест за баланс, след който с огромни цифри се изчислява вашата „Wii Fit възраст“. Подобни заключения относно физическата форма обикновено идват от лекарите, а не от симпатична бяла дъска, така че не е съвсем ясна научната обосновка на преценката. Ето защо е напълно възможно здрав човек да бъде определен като слаботелесен например. Освен това често сте заплашвани с мистериозен „метаболитен синдром“ без обяснение какво точно е това.

Самата игра е в стила на интелектуалните пъзели, характерни за Nintendo DS. С четири основни категории – йога, силови, аеробика и баланс, разделени на серии от по 15-ина упражнения. Те варират от абсурдно прости (стоите мирно и дишате на първо ниво в йога) до потенциално опасни, като баланс на плещи. Доста схематични виртуални инструктори, мъж или жена по избор, водят силовите упражнения и йогата, като ви хвалят или критикуват. Мотивиращата музика е някак вяла. Безспорно най-забавни са игрите за баланс, в които карате ски или сноуборд (да, завъртате дъската настрани и карате) и любимата ми игра с топчета, които с балансиране трябва да прекарате през дупките на накланяща се плоскост. Във всяка игра индикатор на екрана ви съветва къде е най-добре да преместите тежестта си.

Колкото и точно обаче да отчита промените в баланса, Wii всъщност няма представа какво правите с горната част на тялото си, затова не е никак трудно да „кръшкате“. В джогинга например трябва да сложите дистанционното в джоба си, докато тичате на място, но постигате същия резултат и като просто го размахате в ръка. С постоянство йогата и силовите упражнения биха могли да подобрят тонуса и баланса ви, но общо 30-е упражнения доскучават бързо, а някои от игрите са си направо плитки. Няма възможност за създаване на произволни серии и програми. Джогингът за двама е единствената възможност за мултиплеър, което силно се разминава с мощния социален PR, с който Nintendo популяризира Wii Fit. Можете единствено да сравните своето Mii с това на другите в конзолата.

С липсата на опции и неточните здравословни съвети Wii Fit не прави фитнес революция. Балансната дъска, вече използвана в други, по-интересни игри е впечатляваща, но за комбинация от фитнес и забавление Wii има още много да тренира. Само дъската и дистанционното без конзолата струват около 200 лева.

Плюсове: Дъската е забавна и има потенциал в бъдеще.

Минуси: Слаб графичен апел и несериозни медицински заключения.

С две думи: Очакваме развитие.

автор: Capital Light