Царевица и соя устойчиви на тотален хербицид (Раундъп), картофи продуциращи отрова срещу колорадски бръмбар, студоустойчиви домати постигнати чрез прехвърлянето на ген от риба, естествено е да се запитаме – какви ще бъдат последиците от всичко това?

Бурното развитие на биологичните науки през последните десетилетия доведе до появата на нови „подобрени” организми, които ще ни избавят от световния глад. Въпреки уверенията на учените, че тези организми носят само полза за човечеството (например намаляване на разходите за производство, увеличаване на добивите, подобряване на качествени показатели и други), потребителите са скептични по отношение на тази нова технология. В допълнение появата на болести като „шап” и „луда крава” спомогна за създаването на рестриктивни закони за генно модифицирани организми в повечето европейски страни, включително и в България.

По своята същност генетично модифицираните организми представляват бактерии, растения или животни с променен генетичен състав, посредством генна манипулация. Интересен е фактът, че не винаги храните получени чрез този метод съдържат генетично модифицирани елементи. Такъв е случаят със трансгенните соя и рапица, при които след преработка в олиото не са открити никакви следи от генетично модифицирани компоненти.

В научните среди генното инженерство се смята за инструмент „ускоряващ” еволюцията, тъй като и при традиционните методи на селекция, и при генното модифициране крайният резултат е създаването на биологично разнообразие чрез прехвърляне на гени. Различават се обаче, по това, че генетичното модифициране позволява генен трансфер при контролирани условия. Освен това конвенционалната селекция изпробва стотици варианти за получаването на подходяща генна комбинация, докато генното инженерство позволява трансфера само на един или няколко желани гена. Проблемът е обаче, че все още не е възможно генът кодиращ желания признак да се трансферира на точно определена позиция, в резултат на което те попадат на произволни места, което може да затрудни функционирането на останалите гени.

Според Европейската организация на потребителите генното модифициране крие рискове свързани с кръстосване на трансгенни растения с диви видове, създаване на резистентност към антибиотици при животните и хората, повишен риск от алергии, вследствие комбинирането на генетичен материал от различни видове, вредно въздействие върху околната среда и т.н.
Привържениците на генното модифициране твърдят, че по този начин се осигуряват продукти с по-висока хранителна стойност и с подобрени вкусови качества, по-дълготрайни плодове и зеленчуци, хипоалергенни храни и т.н.

БЪЛГАРСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И ГЕННО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ

У нас генното инженерство придоби широка популярност през 90-те години на миналия век, когато започнаха да се извършват опити с трансгенни растения (основно царевица), целящи предимно създаване на устойчивост у растенията към абиотичен и биотичен стрес (засушаване, болести, неприятели, студоустойчивост и други). Закона за Генетично модифицираните организми влезе в сила едва през 2005 г, определящ Министерството на земеделието и храните и Министерство на здравеопазването като отговорни органи за издаване на разрешителни за отглеждане и пазарна реализация на генно модифицирани продукти и надлежното им обозначаване като такива. Той беше приет като много краен от привържениците на генното инженерство. В този смисъл беше наложена забрана за отглеждане и пускане на пазара на генно модифицирани тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница, всички овощни и зеленчукови видове, както и генно модифицирани продукти или съставки, за които е издаден отказ в държавите членки на ЕС.

ЗОНИ СВОБОДНИ ОТ ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ

Интересен е фактът, че инициативата на ЕС за създаване на зони свободни от генетично модифицирани организми, придобила широка популярност през последните няколко години дойде и у нас. След проведени информационни кампании от Сдружение „Агролинк” в България вече пет общини се обявиха за зони свободни от генетично модифицирани организми, а именно с. Баните, гр. Ивайловград, гр. Кърджали, с. Сатовча и с. Златарица.

Дали генно модифицираните организми са опасни или ще спасят човечеството, може само времето да покаже, но е задължително да ни бъде предоставено правото на избор като потребители, чрез ясно и конкретно обозначаване на генетично модифицираните храни, както и осигуряване на ясна проследяемост на генно модифицираните съставки в тях.

Автор: Александра Живкова

Публикацията изразява позицията на автора, която може и да не съвпада с мнението на „Здравея“. Ако имате намерение да се възползвате от здравни съвети, публикувани от блогърите на сайта, препоръчваме Ви да консултирате се с лекар!

Текстовете от конкурса се публикуват без редакторска намеса. Запазен е правописът на авторите.

Подобни публикации:

• Омега-3 мастни киселини