Новата мания -  да поръчаш храна по интернет ! Затлъстяваща, асоциална идилия. Не стига, че по цял ден никой не помръдва тлъстия си задник освен да го затътри до тоалетната, ами сега и това интернет-удобство – храна с един клик!

Безпрекословно съм „ЗА” поръчването на храна по интернет – разглеждаш картинките, ориентираш се за цената и, за около половин час, тя вече е поднесена на бюрото ти.

Единственото, с което не съм съгласна е ужасното неудобство да ставаш от стола, да преминаваш цялото разстояние до входната врата, за да си вземеш доставката. Каква е тая недомислица!? Как може срещу сумата от 10 лева за шопска салата, да ми създават такъв дискомфорт?! Искам момчето от доставката да открие начин да ми донесе всичко до стола и, ако не е твърде нескромно, да го задържа срещу читав бакшиш за да си поговорим, щото мразя да ям сама, а съм твърде тлъста, заради което нямам личен живот и приятели!

В сферата на вероятностите: поставям величината на поръчването по този начин поне веднъж седмично, умножавам я по показанията на крачкомера и… познайте получавам нула! Защото каквото и число да умножим с нулa, все същото- голяма обла, закръглена нула, досущ като седалище.

Тази индустрия покрива нарастващия интерес към дистанционния начин на живот: избираме половинка по интернет, кола по интернет, дрехи, козметика, живот… защо не и храна. Огледалата стават шарени банери, които примамливо те насочват към поредното монетизирано кликане. Ето как да изкараме пари от пържоли и как свежата маруля да трупа точки за самочувствието ни.

- „Салата „Вегетариана”, шест филийки хляб за основнотo и една диетична, повтарям ДИЕТИЧНА Кола.”…

Така се поръчва кльопачка, без много мисъл, само етикети и божията промисъл…

Ами, ако триумфално се завърнем в кухните си, ако подновим традицията на…как беше тая дума… а да, „готвене” ?

Да започнем да си доставяме удоволствие с увереност, че това, което ядем, всъщност е това което виждаме в чинията. Колко по-топъл ще е вечерния ни ритуал, да се нахраним с нещо, сътворено от собствената ни фантазия и умения, дори да не носи гръмко име и да не е покрито с френски (Френски?! Баба им!) дресинг. Да живеят дробчетата по селски, селските манталитети и селските моми, които все още готвят за семействата си.

То, и парижанките си готвят в къщи и, искам да видя коя е тая високо-напреднала българска гражданка, дето ще им каже в очите  че  тва-е-ама-еbаси-селското.
Вместо храна, този път ще поръчам степер, звучи садистично, но пък все някак трябва да се справим с интернет-атрофията.

Подобни публикации:

• Хмел – за лек, за жажда, за красота
• За модната кафява захар – мнително. По потребителски
• Порно, нет и рекламизъм – здрав и бодър организъм
• Домашен козметичен рай
• Здравословно ранно ставане
• Здрав и чист град. ПредИзвиквам те в София
• Хигиена на четене
• Хубавици_ци
• Клюкарeне за здраве и хубост
• Турски ресторант