Храна и личност, класа и заплата
Как да бъдем „кулинарното” си АЗ…
Как се обличаме, с какво и къде се храним, с кого, кога и на каква цена – толкова въпросителни пред забързания, работещ човек. И една цел – да се заситим. Дали вървейки към поредната среща, с нещо за лев и петдесет, покрито с найлонов плик или на работен обяд в ресторант без обедно меню… в крайна сметка на кого му пука?!
Свързани ли са класата, заплатата и мястото където работим и това с какво и къде се храним?
Героите, тук, са трима.
Първият е на 45, ерген, носи си двата костюма на химическо, а ризите в Младост, да му ги изглади мама, работи по осем часа в Министерство на земеделието, чиновническа длъжност, но плащат добре. Има тяло на тюлен и почти толкова социални умения, храни се винаги сам. Обядва пилешка супа, с три малки питки, свинско със зеле и крем-карамел. Има котка и папагал.
Вторият е млад, привлекателен за някой кръгове от секретарките, има юридическо образование и собствена практика, докарваща му доста едри банкноти, забързан и нервен. Младата му асистентка търчи всеки обед до „Българска кухня”, за да му вземе три кебапчета с картофена салата и пакетче дъвки. Има широки рамене и „офис” шкембе – затлъстяване от заседналия работен навик.
И номер три : Префърцунена продавачка в магазин за козметика, тежаща четиридесет и пет килограма, хранеща се със салата с маруля и риба тон и сусамена „пеканка”. Тя ми е любимата – има обедна почивка от час и половина и през цялото време кисне в близкото ресторантче, лъскаво и претенциозно, за да може да се наслади на приятната компания на съквартирантката си, с която и без това ще се видят след 4 часа. Но тя преживя салатата и пуши по една кутия цигари на ден, за да не усеща глада. Идилия.
Тези хора биха могли да подобрят начина си на живот и хранене по най- елементарния начин – като се абстрахират от клишето на социалния си статус. Могат да си вземат пластмасова кутийка със зелен капак и вътре да сложат любимите си сандвичи с пълнозърнесто хлебче, или от симпатичните пилешки пържолки, дето си ги приготвиха вчера, покрити със златист корнфлейкс.
Дали тези герои се замислят изобщо, че имат свобода на избора, а са повлечени от течението в социалната си капсула. Все някога трябва да се направи нещо различно, да се нанесе първият решаващ удар върху стереотипа, за да може тюлена да се превърне поне в пингвин, младият юрист да покани красивата си съпруга на нормален обяд, където да хапнат пържола със зеленчуков разкош отстрани, а кокетната продавачка, да се научи, че с десет лева, могат да се купят много повече неща от кафе със сок-ананас и кутия „Карелия”.
Есенцията е всъщност да хапваме това, което бихме си приготвили в домашни условия, дори, когато сме принудени да се храним навън – да бъдем кулинарното си АЗ, а не типоген на всеобщата заблуденост. Да кажем „ДА” на домашната храна в офиса и “SOS”-за натрупаните излишъци по паласките – „Ще се храня така, както за мен е най-полезно”!
Подобни публикации:
Loading ...
Напиши Коментар!