Хранене на крак

5 декември 2009 Богдана, хранене

Някои, вероятно, са се замисляли за разликата между думите “ям” и “храня се” – тъпча ли се, безсмислено и рефлeкторно или, всъщност, подбирам това, което слагам в устата си ( с несексуална цел). Аз се замислих за това, когато, унесена в размисли и страсти отнасящи се до предстоящия ми държавен изпит, сгъвах четвъртия си сандвич с маргарин и каквото-има-в-хладилника.

Има процеси в човешкото тяло, които не зависят от волята ни, защото са добре премислен вроден природен инстинкт, като глада с логичните последици: хранене и превръщане на храната в енергия, чрез която живеем.

Има и други процеси – час по час отиваме до кухнята да си приготвим нова обилна порция с боклуци, която да изядем набързо пред компютъра. Тях наричам „свински”.

Къде свършват естествените процеси и започва свинщината?

Защо да не превърнем яденето в приятен грижлив ритуал, така че то, само по себе си, да провокира към консумация на определен тип храни?!

Имам предвид: ако имате достатъчно време, пък и да нямате, сложете вечер на масата си салфетки, подредете чашите и чиниите по етикет, погрижете се храната да гали и небцето, и очите. Стимулирайте изтънчените си сетива – така , нещо от типа на сандвич ще ви се стори подигравателно за натруфената ви трапеза. Използвайте нож и вилица – така времето за хранене и храносмилане ще се удължи. Избягвайте кавгите – на вечеря, или изобщо по време на хранене – покаченият адреналин провокира към невротично натъпкване, повече отколкото към „слабеене от нерви”.

Създайте собствени ритуали, иберете си првлекателния за вас начин да спрете с тъпченето на крак (ефекта от него е развален стомах и разширени вени). Освен това, когато сте седнали, стомахът побира по-малко храна. Яденето на път за офиса ви лишава от приятна компания и ви носи единствено придобивки от типа на гастрит, язва, мазнина от дюнер по дрехите.

Още тази вечер слагам покривката със слънчогледите и жълтите салфетки и превръщам хапването на спагети, приготвени точно за 40 минути, набързо и без много ентусиазъм (както често случва ) в истинско италианско преживяване, достатъчно изпипано, че да консумирам десерта в една малко по-нехранителна форма…

Лашата ми кантаре… Виното е задължително!

.