Ой, коледо, мой коледо,
родило се Боже чедо
снощи вечер по вечеря!
От Бога ви много здраве,
а от нази веселбица,
да сте живи, да сте здрави
догодина, до Амина!
Ой коледо, мой коледо,
родило се Боже чедо!
Кравай скача от полица,
ври в котленце кървавица;
запей, бабо, като лани,
веселичко да ни стане!
Стани нине, господине,
отвори ни тежки порти,
че ти идем добри гости,
добри гости коледари,
да ти носим блага вест -
Бог се роди снощна вечер,
снощна вечер по вечеря;
от Бога ви много здраве,
а от нази веселбица!
Да сте живи, да сте здрави,
до година, до Амина!
Ой, слава Млада Бога, дружино ле!
Къде е пата пътувала, къде е стана станувала,
кални друми минувала тъмни нощи пробивала.
Ние тука дойдохме на нашия Сарадинко-господинко,
да ядеме и пиеме на златни трапезки,
с чемширови лъжички, изписани панички,
а той с позлатени чашки винце пиеше.
Кат си винце пиеше и се Богу молеше:
„Дай ми, Боже, чета момци,
чета момци колежданци,
да ме повеселят, да ме пооглушат.“
Но той си беше самси весел, че се радва и обрадва
и им дари добра дарба, добра дарба вит-превит кравай,
на кравая кръст дукато. Туй дукато, ако му е медно,
да му са медни хората, воловците, столовците, дворовците,
да му изляно, изковано, като лед по Ивановден -
през прага да прелива! Амин!