- Като я гледам тая, кълве на мускули, а бате?!

- Аз като я гледам кълве на кинти, братле.

- Па, да свирна, а?

- И да свирнеш – вятър, глей как тока, нема да мъцне.

Виктор се нацупи като малко дете, извади кутия омачкани цигари и запали.

- К’во ста’а, адаш? – попита събеседникът му и проточи тлъста слюнка между краката си…

Двамата млади мъже бяха седнали на незавършения четвърти етаж на строежа, клатеха си безделно краката и се шляпаха по гърбовете, когато досадните насекоми ги лазеха по голата загоряла кожа.

- Глей я, бате, мацка та дрънка… с тебе никога нема да имам такава жена.

Адаша се нацупи, увеличи радиото и затактува с пета по прясната мазилка.

„Офф, знам, че ме кльопат, седят си горе, пушат цигари без бандерол, клатят си краката и ми се точат”. Така си мислеше Сончето, докато прехвърляше дъвката си от едната буза в другата, устните й оставаха леко отворени, за да може още по-отчетливо да се чува досадното мляскане. Сончето е 21 годишно, русоляво и отворено девойче. Живее в града от две години, на издръжка на мама, която работи извънредно, за да си купуваме маска на Глис кюр със зародиш или плацента… или друга част от детеродни органи… Сончето е студент в Нов Български Университет, ще става дизайнер.- Ей, гърлооо! – чу се мазният глас на Виктор, който залепна за задника на Соня и се стече по краката й, чак до глезените.

… … …

- Ставай, закъсняваш, безделно копеле, пак ще ти теглят остър крак…

Миризма на кафе, евтин сапун и снощно запържено. Сончето и Виктор живеят заедно на квартира в Обеля, намериха я изгодно, само съседката е кофти, ама… Сончето още мечтае за силикон в устните, а Виктор подсвирква на други засукани мадами, не осъзнал старата истина, че винаги ще има жена, която да е по-красива от неговата. Двамата са начумерени, перманентно уморени, сиви и забързани, сдъвкани и изплюти от града, повърнати от мелачката на социалното си клише. Нямат много пари, обаче пък не лягат гладни, обичат се.

Той седна на масата и попита:

- Дойде ли ти?!

Сончето само поклати отрицателно глава. Беше ясна работата…

… … …

- Ще ставам баща, бате…

- Епа… честито братле, Сончето ще стане светна майка.

- Дебела и с увиснали цици… ще вика за малкото пари дето внасям и за липсата ми на уважение, а аз ще си я шамаросвам, ама тихо и ще си държа ръката на устата й, за да не събуди детето с реването си…

На Виктор разстоянието от пети завършен етаж до твърдия паваж му се стори, невероятно привлекателно… Запали цигара и замълча…

Беше прав, тя се занемари ужасно, дъщеричката им се роди и Сончето се превърна в тлъста домакиня, пушеше много, смъдеше на детско повръщано и на тиквено пюре. Не се лакираше и не слагаше грим, Виктор я псуваше на майка и я гледаше сърдито. Вече не я желаеше, не я пляскаше похотливо по задника… не го правеха.

Бележка от автора:

Сърдита съм на мене си, задето се видях такава след 10 години…

Виктор кръшка, нали всички се сетиха?!

Апел: Жени, не спирайте да се обезкосмявате и да ядете мюсли!

Обеля е кофти квартал… дори и с метро.

Автор: Богдана

Подобни публикации:

• Ако слушкаш – на ти шоколад
• 5-те извода на момичето, което се казваше Богдана
• Здравословно мъчение в България, 2009
• Български национален месоядец
• Буйрум! Седнете!
• Не ПРЕИГРАВАЙ