Брашно от мека пшеница – най-разпространеното у нас. Още от пръв поглед в кой да е магазин се вижда, че най-разпространеното и използвано брашно е това от мека пшеница. То е предназначено основно за хляб и е с високо съдържание на глутен.

Брашно за сладкиши. Специализираните видове за сладкиши са преминали през допълнителна обработка. При тях голяма част от зърнения протеин е отстранена и по този начин се осигурява пухкавият краен резултат. За тази цел те са и много по-фино смлени.

 Брашно за типов хляб. Освен масовия тип 500, в България се произвеждат и пшеничени брашна тип 700 – за хляб „Добруджа“, и тип 1150, който пък е за типов хляб.

Самонабухващи брашна. Вече много често пред очите ни попадат и самонабухващи брашна. В тях са добавени соли на слаби киселини и сода бикарбонат. При смесването с вода тези съединения реагират помежду си и отделят въглероден диоксид, който се задържа в тестото и така то бухва.

Пълнозърнести и грахам брашна. Както беше споменато, в пълнозърнестите брашна участват всички части на зърното. Това важи и за брашното тип грахам, наречено на неговия създател, американския презвитериански свещеник Силвестър Греъм – виден защитник на вегетарианството от първата половина на XIX век. Характерното за това брашно е, че след отделянето на триците и зародишите от ендосперма, двете части се смилат поотделно и след това се смесват наново.
И двата типа брашно са по-нетрайни от белите, заради по-голямото съдържание на протеини и мазнини.

Брашно за паста. На българския пазар вече се намира и италианско брашно от мека пшеница, което се означава с номер 00. То е много фино смляно, с доста глутен и е подходящо за тесто за пица и прясна паста, която се готви на фурна като например лазанята.

Брашно от твърда пшеница. За съжаление брашната от твърда пшеница, които заради по-едрото смилане понякога се водят и като грис, са голяма рядкост в нашите магазини. Така че, изобретателността при приготвянето на домашна прясна паста в България е препоръчително качество.

Ръжено брашно и смес. От ръжта обикновено се мели пълнозърнесто брашно, което е много богато на полезните за храносмилателната система разтворими фибри. От чисто ръжено брашно се правят голям брой традиционни за северноевропейски народи хлябове. Тъй като е с ниско съдържание на глутен, то често се смесва с пшеничено брашно, за да се подобри видимото качество на хляба, произведен от него.

Царевично брашно. То не съдържа глутен и също може да е бяло и пълнозърнесто. Тъй като зародишите в царевичните зърна са много богати на мазнини, те се отстраняват и така опасността от бързо разваляне на брашното се предотвратява. Всички знаем, че от царевичното брашно се прави качамак, но в последно време то е заменено, със спорен успех, от по-едро смления царевичен грис.

Прогресът и промените винаги съпътстват хората в естествения им път в неизвестна, засега, посока, но незаменими и символични храни като брашното и хляба ще са вечните ни спътници.

автор: сп. Меню

Подобни публикации:

• Брашно, отдавна, много отдавна …
• Пълнозърнест хляб в Балканската Диета
• Зърнени закуски – полезно, рекламно
• Зърнени закуски – 8 съвета пред щанда
• Знаете ли какво е Спелта?