Здравей. Подари усмивка.
Богдана
Работим по осем часа, прибираме се с претъпкания градски транспорт в малката гарсониера, приготвяме нещо набързо и не вкусно, колкото да се заситим, гледаме нещо по телевизията, също толкова безвкусно, колкото и вечерята, заспиваме от вътрешната страна на тясното легло, сутрин се събуждаме и си мислим, че е вчера, просто защото всичко е дяволски еднакво.
Как се излиза от този затворен, ужасяващ битов кръг?! Как да махнем динамото от собствените си задници, за да спрем да вливаме енергията си в световната безсмисленост?! Как да направим така, че да нямаме търпение да се събудим, вместо да нямаме търпение да затворим очи?!
Решението всъщност е толкова близо, че ако кажа „под носа ни”, ще съм абсолютно буквална. Решението е в усмивката, и то тази, която извира от най – слабо оросените кътчета на тялото ни ( в смисъл на далечни, нямам в предвид изтръпнали).
Преди време написах кратка история за едно сляпо момиче, което се самоубива, защото не може да преживее мисълта, че никога няма да разбере как изглежда любимия й мъж. Една приятелка я прочете и каза, че по тъжно нещо не е чела от години, хубаво ме насоли, не ми се иска да цитирам, но си спомням думи от типа на „идиот”, които се лееха по мой адрес. Та от тогава си казах, че единственото, което ще ме води от тук нататък в ежедневната ми социопатщина, ще е само позитивизма. Край с тъжните истории!
Започнах да се усмихвам невъобразимо често, започнах да приемам с усмивка събития, които принципно предизвикваха у мен потискаща тъга. В началото насила, а след това като естествена реакция усмивката стана модел, които е винаги актуален и най – важното винаги ти е под ръка.
Тук е момента преди употреба да прочетем упътването: има голяма вероятност моделът на опитите ви да се усмихвате и на добро и на лошо да се изроди в критикарство, примесено със сарказъм и пиперливо чувство за хумор.
Ще има доста хора на които, свикнали да ви виждат затворени и депресирани, никак няма да им се понрави да сте силни и усмихнати. Те, разбира се, ще вложат доста старание да ви върнат обратно в кашата.
Ще има и такива, които просто няма да могат да ви познаят, но най- много ще са тези от познатите ви, които ще се търсят компанията ви, защото вие ще сте дозата им оптимистична стограмка. Зарадвайте ги!
Моя скромен опит – усмивката е здраве, душевно и физическо. Нужна й е само устна хигиена и искреност, за да е най-красивото нещо на света. Причинява необратими пристъпи на щастие и отпушва жлезите на радостта. Във все още топлата есен, подарете своята усмивка на света…
Подобни публикации:
Loading ...
Напиши Коментар!