Когато аз бях в гимназията, родителите ми ми подсигуряваха седмични джобни приблизително равни на възможността да си купувам по една баничка на два дни. Разбира се избора да изпия три кафета и да изпуша една кутия цигари за деня, беше изцяло мой и по тази причина не ги обвинявам в безхаберност или незаинтересованост за качеството и количеството на храната, която съм консумирала извън къщи.

Сега съм в малко по-пораснала възрастова група, вече мога да си позволя баничка всеки ден, не защото разполагам с много повече пари, а защото спрях цигарите… Основното, което получавам като аванс от натрупания опит е да давам компетентни оценки на това как и по какви причини децата израстват с определни хранителни навици или без такива.

Както за всяко нещо и за детското продоволсвие в България се създават комитети, комисии, администрация, която трудно изхранва себе си, да не говорим за подопечните си, но все пак се „шуми” за това какво е добре да хапват мачуганите, трябва ли общините да осигурят един минимален облик на закуската, да се върне ли традицията на милите, родни столове, където звънко да подрънкват алуминиевите черпаци?!

Защо не се обърнат за съвет към децата на прехода, онези ученици, в чиито училища, в голямото междучасие се въртяха странни свивани цигари, а после им беше едно весело такова…

Сериозно! Изкуствената загриженост придизвиква единствено детското отвращение, подигравките на родителите и нулева ефективност.

Защо, вместо да даваме ланшните кифли на децата, не вложим тези средства в нещо с по-дълготраен ефект, което ще помогне не само до обедното огладняване, а до следващото поколение гладни и безотговорни хлапета?!

Като едно от онези деца, дето са си давали парите за цигари, мога да дам предложение за следното (водете кратки бележки):

1. Съществуващите средства да се насочат приоритетно за обучението на родителите за това, как трябва да се хранят децата им. Предполагам всички диетолози ще се съгласят, че повсеместно и трагично, хората са заблудени в традидиционни хранителни вредни навици, които предават на децата си, а те на своите и т.н. 
2. Да се определи строг режим за заведенията за хранене в близост до училищата, защото само физическата невъзможност да си купиш дюнер може действително да те откаже от него. Нека училищата сами взимат решението да оборудват малки заведения за хранене, които да предлагат по-богат и здравословен асортимент, говоря за плодове, млека, кухня…
3. Нека стане задължително малките от първи до четвърти клас, и пожелателно за всички останали, да си носят храна от вкъщи. Дори сандвич да е, нека е направен с продукти, които вие сами знаете какво качество и срок на годност имат. Ако децата се почустват заставени да носят пластмасови кутии с храни, никои няма да се срамува да го прави… ще изчезне психологическата бариера.

Това са изпълними неща. Не говорим за утопичен свят, където на хората им пука за човечеството, а само за реалност, в която родители и деца са поставени в една здравословна хранителна хармония… 

Учениците от 90-те също пораснаха като качествени, не до там тлъсти,  хора, но с много повече усилия намираха начини да се хранят здравословно. Много от тях не успяха… да дадем по-голям шанс на тези, за които ние сме отговрни. Амин.

J

Подобни публикации:

• Как така без сол
• Домашен козметичен рай
• Здравословно ранно ставане
• Здрав и чист град. ПредИзвиквам те в София
• Хигиена на четене
• Хубавици_ци
• Клюкарeне за здраве и хубост
• Храна по интернет – ВедМагически
• Хмел – за лек, за жажда, за красота
• Турски ресторант