Въпросът продължава да е спорен, личен, но и с етичен и социален отзвук, поради вземането на решение, засягащо здравето и умственото развитие на друго човешко същество. 

Познания за спецификите на растежа, актуална информация за здравословните храни, както и редовните профилактични прегледи  са най-важни при вземането или поддържането на такова решение.

За  кърмачетата /до 1 година /  най-добрата храна безспорно е майчината кърма. След шестия месец, обикновено  детето се захранва с немлечни храни, включително и месо – източник на пълноценен белтък, важен градивен елемент.

Периода на ранната детска възраст, е  характерен с усилено  физическото и умствено развитие и  е много важно детето да получава всички, необходими за правилното му развитие, хранителни вещества.

При достатъчно разнообразно хранене и правилно съчетаване на храните, допустимо е да се прилага вегатарианство и при децата, но във варианта, при който се приемат  мляко, риба и яйца.

Необходимо  е да се следи за правилното протичане на растежа и развитието на детето, да се правят редовно профилактични изследвания за изключване на желязо-дефицитна анемия или други отклонения в развитието.

Всеки родител сам за себе си трябва да прецени дали да наложи своите разбирания на детето си или да го остави то само да направи своя избор, когато е готово за това. Така или иначе, всеки сам решава как да се храни. Лакто-ово-вегетарианството е приемлив вариант за здравословно хранене.

За тези, които са избрали пълното вегетарианството е много важно да знаят как да  комбинират правилно растителните храни, така че да се компенсира недостига на незаменими аминокиселини, желязо и други биологично активни вещества в  някои от тях. Например: макарони със сирене; ядки плюс бобови /боб, леща, соя/  плюс зърнени храни – боб с хляб, грах с ориз; спанак, коприва с лимон .

Много от великите привърженици на вегетарианството са на мнение, че то е повече от отказ от месо. Петър Дънов казва: ”Истинския вегетарианец трябва да се храни освен с чиста храна, още и с чисти мисли, чувства и постъпки”.

.

Пълноценен белтък

Проблем, при вегетарианството, може да бъде недостатъчния прием на пълноценен белтък, в който се съдържат всички незаменими аминокиселини.

Пълноценен белтък си набавяме само с храните от животински произход (месо, риба, яйца, мляко).

Белтъците имат много важни функции в организма:

• с тяхна помощ се синтезират, растат и се регенерират клетките и тъканите;
• участват в образуването на ензими, хормони, имунни тела;
• транспортират кислорода до тъканите.

В човешкия организъм не съществува депо, в което да се складират резервни белтъци – необходимо е да си ги набавяме непрекъснато с храната .

Витамин В12

Нуждите ни от витамин В12  са около 2 -3 мкг дневно.  Витамин В12 участва в процесите на кръвотворене и в много обменни процеси – липсата му често води до развитие на мегалобластни анемии. 

Той също се съдържа само в  животинските продукти.  В  известно количество може са  синтезира  в червата, но това става в участък, където витаминът не се всмуква.  В соевите продукти има неактивни форми на витамина.

• Затова, пълните вегетарианци е най-добре да взимат допълнително витамин В12 под формата на добавка към храната. Този витамин се натрупва в черния дроб на човека като запаси, които много бавно се изчерпват и не е необходимо да се приема ежедневно.

Калций

Недостатъчния  прием на калций е друг възможен проблем при вегетарианската диета.

Той не стои пред  лакто-ово-вегетарианците, тъй като млякото и млечните продукти са основните източници на добре усвоим калций.

При пълните вегетарианци също е преодолим, тъй като при намален прием с храната, усвояването на калция се повишава, а по-ниският прием на белтък, който е характерен за този вид хранене, от своя страна, намалява изхвърлянето на калция от организма.

• Добри източници на калций са: бобови храни, ядки, пълнозърнест хляб, листните зеленчуци – киселец, коприва, спанак, сушени плодове.

Желязо

Друг дефицит, от който са застрашени вегетарианците, е железният.

Само в месото и рибата, желязото е с най-висока  усвоимост.

• Източници на желязо от растителните храни са : пълнозърнестият хляб, бобовите храни, овесените ядки, варено жито, пшеничените зародиши, грах, спанак, коприва, лапад, зелен лук и чесън, повечето ядки – кайсиеви, кашу, бадеми; сушените кайсии и сливи, стафидите, шипките; какаото, тиквените семки, ряпата, повечето подправки – къри, канела, дафинов лист, риган, чубрица.

От друга страна, витамин С, в голяма  степен, подобрява усвояемостта на желязото и съчетаването на плодове и зеленчуци, богати на витамин С с  растителните източници на желязо би намалило риска от желязо-дефицитна анемия при вегетарианците.

Подобно  действие има и плодовата захар – фруктозата. 

.

Вегетарианците твърдят, че, изначално, човешкия организъм, по някакъв вегетариански критерий, досущ приличал на този на тревопасните.

Какво имат предвид :

• дълга храносмилателна система;
• наличие на кътни зъби, с които по-успешно да се сдъвква тревата – очевидна разлика с месоядните, при които мощните удължени и заострени „кучешки зъби”, разкъсват место;
• слюнка, която съдържа птиелин, което помага за започване на храносмилателния процес още в устната кухина;
• алкална среда, поддържана в храносмилателната система при преживните.

Солидна аргументация, която би могла поне да ни накара да се позамислим каква е причината да сме устроени по този начин?!

Някои твърдят, че вегетарианството води до сериозни липси за организма. Вегетарианците имат отговор и на това.  Те протежират соевите продукти и казват, че соята:

• съдържа два пъти повече протеини (белтъчини) с всичките й 8 незаменими аминокиселини, за разлика от месот;
• соевите протеини се асимилират два пъти по-бързо от храносмилателната система;
• соята не съдържа трудноусвоими (наситени) мазнини;
• съдържа антиракови, естрогеноподобни вещества;
• няма съставки, формиращи холестерол;
• не образува токсични продукти от гниене;
• не съдържа химикали и не носи риск от инфекции
• и най-важното няма никакви, ама никакви вкусови качества…

Последното си е от мен.

Няма нужда да ви убеждавам да хапвате месо:

• да ви припомням неговите полезности и апетитни характеристика;
• да казвам, че само в българската национална кухня има около 300 рецепти, които включват местни продукти, без да броим вариациите;
• както и, че едва 2% от готварските опции в България покриват изискванията на „Веганите” -  онази част от ултра-вегетарианците, който не само са изключили месото от диетата си, но не хапват и нищо друго с животински произход. Да не говорим, че носят конопени колани и ходят с еспадрили през зимата!
• Само си представете живота без млякото и яйцата, както и без всичките им вторични продукти?! Ако не си набавяме необходимите протеини и аминокиселини, в тялото ни започват да се ускоряват процесите на стареене и това проличава моментално на общия статус на кожата, да не говорим за пораженията върху отделни органи и цели системи.
• Тук ми се иска, в последна сметка,  да обърнем внимание и на традицията, на обичая и как подобни хранителни навици влияят върху него. Те са в противоречие с крайъгълни религиозни ритуали, като напр.: принасянето в жертва на Гергьовското агънце, Коледното прасе, Великденските яйца… Отказът от месо се толерира само на Бъдни вечер и по време на така наречената „пост”, когато миряните живеят в заблудата, че това ще поправи имиджа им пред Всевишния… да си спомним приказката за прекаления светец!

Какъв е извода и накъде се накланя везната в тази месоядната дилема – решавате, единствено, вие.

Като готвач и консуматор със завидни наклонности към традиционната българска кухня и кулинарната религиозност мога да кажа :

                  - Идва зима, сезонът на цвърчащ звук от печащо се във фурната месо, сезонът на червеното вино и червените носове… насладете му се!

.

Има няколко вида вегетарианци:

1. Вегетарианци в най-общ смисъл:

• Лакто-ововегетарианци – освен храни от растителен произход те консумират още мляко, млечни произведения и яйца. Към тази група се причисляват и консумираците риба.
• Лактовегетарианци -изключат месо и яйца от храната си, но приемат млечни продукти .

2. Строги вегетарианци:

• Веганци – приемат само храни от растителен произход.
• Суровоядци – хранят се с растения, които не са обработени термично.

С познание за баланса

Вегетарианството намира все по-голямо разпространение. Всъщност, ако  вегетарианската диета е построена правилно и е балансирана, тя, в голяма степен, се доближава до съвременните препоръки за здравословно хранене. Дори се смята , че вегетарианците страдат по-рядко от сърдечно-съдови и ракови заболявания, от затлъстяване, високо кръвно налягане, диабет, остеопороза, неблагополучия в храносмилането и  запек, имат по-добра физическа издръжливост и по-голяма продължителност на живота.

Какво не се препоръчва

Пълно вегетарианство, обаче, не се препоръчва при деца, бременни и кърмещи жени, тъй като в тези периоди потребностите от качествен белтък, витамини и минерали са по-големи и съществуват сериозни рискове.

Постене

Дните на пости , съществуващи в религиозния ни календар, също са форма на вегетарианска диета. Вегетарианците обикновено получават достатъчно плодове, зеленчуци, зърнени храни и ядки и по този начин си набавят необходмите  мазнини, въглехидрати  и витамини. В днешното забързано и напрегнато ежедневие, обаче, нашия организъм трудно би се справил с лишаването от есенциални хранителни вещества като месото, рибата, млякото и яйцата.

Препоръчително  е да се правят един  или два разтоварителни дни в седмицата само на плодове, зеленчуци , билков чай и вода.

.