В България е донесена от Кавказ. Отглежда се култивираната й форма. Дивата мушмула е била позната на древните траки, обитаващи земите на днешна България. Днес плодът се отглежда в най-големи количества в Калифорния (САЩ), Япония, Испания, Южна Франция, Италия и др. Плодовете се консумират след ферментация.

Състав: Инвертна захар – 10,6%, Витамин С – 19мг%, Ябълчена киселина, Масла в семената – 2,5%

Действие:

Мушмулата оказва общоуспокоителен ефект върху нервната система. Хранителната стойност на мушмулите е равна на тая от средните сортове ябълки и круши. В Средновековието например са смятали мушмулата за добра храна, която пречиства кръвта и стимулира растежа при децата.

Най-популярното приложение на плода е в качеството му на средство, укрепващо функцията на дебелото черво и подобряващо храносмилането.

Плодовете и приготвяните от тях хранителни продукти действат възбуждащо в/у жлезите с вътрешна секреция и храносмилателната система и са особено полезни при намалени функции на тези органи.

Препоръчват се при болести на жлъчката, бъбреците и черния дроб. Наличието на голямо количество органични киселини в плода подпомага дейността на черния дроб и на жлъчката, влияе върху нормалните функции на кръвоносната и нервната система.

Органичните киселини в плодовете, от които преобладават ябълчната, лимонената и винената, влияят благоприятно на кръвоносните съдове и нервната система.

В неомекналите и недоузрели плодове се съдържат по-големи количества дъбилни вещества, които действат затягащо при стомашно-чревни разстройства.

При остро стомашно-чревно разстройство е за предпочитане да се направи отвара от незрели плодове и от семена. Подобна отвара се препоръчва и при пикочно-каменна болест.

Недоузрелите плодове са ефикасно запичащо средство при възпалителни процеси на червата, протичащи с разстройство. Това действие се определя от по-голямото количество на дъбилни и пектинови вещества. Доброто лечебно действие на мушмулата в тези случаи се свързва с танина от плода. Той се явява дезинфекционно средство за червата. От киселините, влизащи в състава на мушмулата пък, се получават соли, които усилват процесите на осмоза в червата.

Зрелите плодове имат подчертано диуретично действие и са подходящо лечебно средство при възпаление на бъбреците и пикочните пътища.