Най-здравословните кухни в света според версията на Forbes

Автор: horemag.bg

Списание ХоРеМаг цитира американското списание Forbes, което публикува наскоро резултати от проучване на американски експерт по храненето, определил държавите, чиито кулинарни традиции допринасят за здравето и дълголетието на хората.

За най-здравословна е обявена кухнята на Япония, където едва 1,5% от жителите страдат от свръхтегло, а средната продължителност на живота е 82 години. Използването на листни зеленчуци, рибни продукти и богати с микроелементи нудъли и соя са сред елементите, които според авторите на класацията допринасят най-много за здравословното хранене. Не на последно място е отказът от преяждане и навикът трапезата да приключва преди усещането за глад да е напълно преминало.

На второ място е кулинарията на Сингапур, където средната продължителност на живота също е 82 години, а делът на затлъстелите не превишава 1,8%. Макар че в основата на местните ястия е оризът, в менюто богато са застъпени рибата и зеленчуците, а месото се консумира по-рядко. Страстта към сладко се задоволява обикновено чрез тропични плодове или нискокалорични десерти, чиято основа също е плод.

В първата тройка на най-здравословните кухни е и китайската, където две трети от ястията се приготвят от зеленчуци, пловоде, бобови или зърнени култури, богато подправени с билки. Единственият нездравословен елемент е пърженето, което е любима технология за термична обработка на много китайци. Може би затова средната продължителност на живота тук е 73 години, а затлъстелите са както в Сингапур 1,8% от населението.

Като здравословна се определя и кулинарията на Швеция, въпреки че в скандинавската държава не прекаляват нито с плодовете, нито със зеленчуците. Висококачествените млечни продукти в съчетание с черен хляб, риба и горски плодове обаче балансират достатъчно менюто на жителите на северната страна. Средната продължителност на живота тук е 81 години, а хората със свръхтегло са 11%.

Остава загадка защо французите, известни с любовта си към месото, шоколада, висококалоричните сирена, кроасаните и виното запазват добрата си физическа форма. Въпреки това от наднормено тегло страдат 6,6% от жителите, а средната продължителност на живот е 81 години. Може би отговорът е в честото хранене с малки порции, както и предпочитанието към скарата и задушаването за сметка на пърженето.

Не е изненада включването на средиземноморската кухня в списъка на най-здравословните. Испания, Италия и Гърция са пословични с използването на зехтин, морски продукти, зеленчуци и плодове.  

В списъка са включени също Корея, където любовта към лютото и туршиите се балансира с минимална консумация на месо, която, сравнена със САЩ например, е 6 пъти по-ниска. Израелската кулинарна традиция също намира място сред най-здравословните. Вероятна причина е използването на зехтин и специфични билки и подправки. Въпреки високата продължителност на живота – 81 години, все пак всеки четвърти в Израел страда от затлъстяване.

.

Kулинарният ни круиз продължава на следващия ден. Вече съвсем целенасочено проверявам най-близкия ми турски рестирант и устремено се запътвам на там с половинката си. Ще вечеряме – не ми се искаше да бързам точно, когато съм открила начин да си върша работата и да се храня в един и същи момент.

Влизаме, и, като изключим името, напомнящо за съседната ни страна, вътре мирише досущ като в механа от покрайнините на Банско. Сервитьотрите, очевидно българи, разнасяха огромни плата с кюфтета и шиш кебапи, украсени помпозно, но иначе не превъзхождащи нашенските си еквиваленти. И, внимание  - резени от патладжан в най-обикновенoто нашенско си кюфте и ето, че то придобива екзотичен вид и цена от 7 лева, за брой.

Започна в мен да се надига леко недоволство от твърде високите цени и твърде многото олио, което се стичаше по манджата ми, но пък отпускащата петъчна атмосфера предразполагаше към чревоугоднически престъпления. Имаше една песен на „Ъпсурт” дето се пееше – „знам, че е вредно, ма то ми Убаво бе…”, горе долу това беше описанието на тази вечеря.

Направи ми впечатление, докато хвърлях поглед на менюто, твърде честата употреба на патладжани – в салатите в странни комбинации, в шишчета, в соса на шиш кебапа, буквално във всичко.

Тъкмо очаквах да зърна и някой карамелизиран десерт с патладжани, и, нещо много по-интересно привлече вниманието ми – „Шоколодави сармички”! На снимката в менюто приличаха на снежни топки с вътрешност от шоколад, а когато ми ги понесоха, О, Босфора!О, Св. Баклава! и останалите сладки божества. Сериозно, беше страхотно – плътен и наситен, но ненатрапчив вкус на шоколад, прегърнат от тънък блат и пудра захар!

С цел да пренесете босфорските кулинарни вълшебства в своя дом, се постарах да открия и една лесна рецепта на друго популярно ястие, да я изпробвам у дома и, след като мина през претенциозния вкус на членовете на домакинството ми – мъж и котка, да ви я предложа за лична консумация. Ето я и нея:

Нещо като имамбаялдъ

Трябват ви само няколко патладжана (естествено), зехтин, олио, домати, лук, чесън, чушки, сол и черно пиперче, магданоз и малко лимонов сок.
Като начало си извършваме стандартната процедура с патладжана, нарязан на ивички, осолен, и, като се отцеди горчивия сок, измиваме и подсушаваме. Пържим и оставяме върху хартия, да се отцеди мазнината. После, с лъжичка леко издълбаваме джобче, като внимавате да не се разкъсат.
Пържим лука, чесъна, чишките нарязани на ситно, прибавяме доматите на кубчета и варим, докато стане гъста хомогенна смес. Подправяме със сол, черен пипер и магданоз. Нататък се сещате – запълваме джобчетата с тая смес, поливаме със зехтин и лимонов сок и печем, на предварително загрята фурна.

Честита да ви е манджата… и ако не се е получила, послушайте добрите ми думи за турските ресторанти и просто отидете в един от тях.

Да хапна “на крак“  или да хапна „като хората“ …

В името на всеобщото благо и, най- вече, в доказателство на това, че за да повярваш в нещо трябва да го видиш с очите си, реших да направя кратко, любителско  и тотално непредставително, кулинарно-омагьосващо  проучване сред ресторанти, с две много разпространени напоследък, национални кухни. Става въпрос за арабската и турската кухня и навици на хранене, интериор, обслужване, цени и, изобщо, каквото е необходимо да знаем, когато се чудим къде да се храним.

Ето какви са впечатленията ми…
1. Имам време, колкото трае една средно-статистическа обедна почивка. Решавам да хапна мазен дюнер с кола и после да гледам виновно в огледалото на офиса. Запътвам се към лавката, където знам със сигурност, че едър арабин с голям корем, омазана бяла престилка и огромен нож ме очаква, за да ми завие 1200 калории в палачинково хлебче.

На път за там минавам по булеварда и с усмивка констатирам, че живея в града на „Фурнетите”, разколебавам се малко, но продължавам към заветния дюнер. Стигам там за около 7 минути и правя логичен извод, че места като това са абсолютно достъпни за всеки, намират се на всякъде като малки калорийни огнища из целия град и няма да загубите в път от времето предвидено за хапване.

Какво ме накара да се удивя?! Освен лавката с дюнерите, със зловещи намерения към които бях дошла, в същата сграда, антиздравословна обител, имаше малко ресторантче. Тиха и уютна атмосфера, светла и непретенциозна, ме придърпа навътре. Смаях се, когато установих, че манджите тук нямат нищо общо с тези от вън, тип „Хапване на крак”.

2. Сядам. Избрах си огромна салата, в която, за разлика българската кухня, съчетанието от продукти беше нестандартно: говорим за хляб вътре в самата салата, маруля, чушка, домат, краставица, морков и още каквото се сетите, нарязано на едро и загърнато в невероятен дресинг от екзотични подправки. Питах разбира се, сервитьора – спретнат младеж, едва говорещ български и той ми обясни, че слагат сумак, обилно поръсен както върху хляба, преди да се изпече, така и върху салата. Тази подправка придава особения вкус.

3. След като се прибрах и проверих тази дума внимателно (да живее гугъл), се оказа, че българите сме си заместили арабското й име с нещо много близко – наричаме си я „Розов пипер” и сме започнали да я продаваме на масовия пазар. Ако, повлияни от разказа ми сте решили да я провате – може да се намери почти навсякъде.

Та, салата – шестица по чревоугодническата скала, хлебчето – оформено, топло, с червената коричка, аромата на масло… Мисля, че ще се удавя в собсвената си слюнка. Спирам, за да кажа и няколко думи за основното. Това, което прави впечатление е пълната лиса на мазнина, сухо изпечено пилешко месо със задушени зеленчуци и картофи на финни резани – толкова беше лишено от мазничко, че чак се размина с вкуса ми. Вероятно грешката, която направих беше, че заложих на нещо традиционно и не опитах по-завъртяните арабски гозби. Поправих грешката си с десерта – сиропирана баклава с канела и нещо друго, сладникаво и напудрено отгоре, което остана изгубено в превода от разваления български на сервитьора.

4. Обобщение : за 8 лева, обилно хапване, бързо, в приятна атмосфера, нещо различно и интересно… нещо екзотично и ароматно. В арабски стил.

.