Не закусвам, пия двойно кафе със сметана на път за работа. Обядвам, бих казала леко, обикновено вървейки за някъде, нещо, с което не можеш да се изцапаш или струва повече от три лева. Обикновено освирепявам към три и половина, но тогава съм толкова затрупана със задачи, че и дума не може да става за похапване… Ежедневно повтарям една и съща схема – вечер съм толкова, ама толкова гладна, че се тъпча с всичко, което мога да побера, обикновено: голямо, евтино, тестено и вкусно. „Ритъм на преяждане”, така нарекох този начин на живот, лишен от здравословна основателност. Ефекта е ясен – шкембе, паласки, и, разбира се, липса на самочувствие. Как да спрем лавината, чието начало сами провокираме?! Отговорът е толкова обикновен, че вероятно всеки си е помислял, че е време да започне да го прави.