Чувал ли си да казват: „Наследствено е.” Те вероятно са говорили за физическа черта, за качество или талант, които са общи за членовете на цялото семейство. Вече знаеш, че гените играят важна роля в това как изглеждаме, как се държим и дори - от какво може да се разболеем. Сега науката се опитва да използва това познание в много нови и обещаващи направления – като превенцията и лечението на многобройни здравословни проблеми.

Какво представляват гените?

За да разберем как гените работят, нека преговорим някои основни положения от биологията. Повечето живи организми са направени от клетки, които съдържат вещество, наречено дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК). ДНК се увиват заедно и образуват структури, наречени хромозоми.

Повечето клетки в човешкото тяло имат по 23 двойки хромозоми -  общо 46. Сперматозоидите и яйцеклетките имат само по 23 единични хромозома. Ти си получил част от хромозомите си от яйцеклетката на майка си, а другата половина от сперматозоида на баща ти. Момчета получават Х хромозом от майка си и Y хромозом от баща си; момичетата получават Х хромозоми и от двамата си родители.

Гените са части или сегменти от ДНК, които се пренасят чрез хромозомите и определят някои специфични характеристики на човека като височината и цвета на косата. И понеже получаваш по един хромозом от всеки родител в двойката, ти имаш по два комплекта от всеки ген (освен при момчетата).

Някои характеристики идват само от един ген, други пък са генетични комбинации. И, защото всеки има между 25000 и 35000 гени, има почти безкраен брой от възможни комбинации!

Гени и наследственост

Наследствеността е предаването на гени от едно поколение към следващото. Ти наследяваш гените на родителите си. Наследствеността играе важна роля за това, какъв човек си ти днес: висок или нисък, с тъмна или руса коса, със зелени и сини очи.

Могат ли гените ти да определят дали ще си отличник или пък спортист от световна класа? Наследствеността играе важна роля, но средата, в която растеш (включително храната, която ядеш и хората, с които си взаимодействаш) също оказва влияние върху способностите и интересите ти.

Как работят гените?

ДНК е съставена от четири нуклеинови киселини (аденин, тимин, цитозин и гуанин – наречени А, Т, C, и G , за кратко), които са навързани по определен начин на изключително тънки навити нишки в клетката. Колко тънки? Клетките са миниатюрни – незабележими за невъоръжено око – и всяка клетка в тялото  съдържа около 2 метра ДНК- нишки. Което прави около 5 милиарда километра ДНК вътре в теб! ДНК-поредиците са кодове за производство на белтъчини (протеини) - веществата които правят възможно тялото ни да работи и да расте.

Гените държат инструкциите за приготвяне на протеинови продукти (като ензимите, които смилат храната, или пигмента, който оцветява очите ти). Като се делят клетките ти, те предават генетична информация на новите клетки. Гените могат да бъдат доминиращи или рецесивни. Доминиращите гени проявяват признаците си дори и да има само едно копие от този ген в двойката. За да получи някой болест или характеристика от рецесивен ген, трябва да наследи и двата хромозома от двойката.

На снимката: През 2008г., National Geographic показа снимка на възстановка на неандерталско лице, направена чрез ДНК-анализ на костите на открит от учените скелет на жена, на възраст  43 000 години. Уйлма, както учените тенденциозно са я нарекли, е имала червена коса, светла кожа и лунички.  www.nationalgeographic.bg

Какви са артументите за това ? Кои са митовете и каква е реалността ?

• „Липидна теория”- консумацията на месо се свързва  с повишен прием на животински мазнини, които представляват твърди, наситени мастни киселини, а  те,  от своя страна, водят до повишаване нивото на холестерола, образуването на атеросклеротични плаки, повишена съсирваемост на кръвта, с последици- високо кръвно налягане, инсулт инфаркт и др.

НО: Всъщност, холестерола  е важна съставна част на клетъчните мембрани, участва в образуването на жлъчни киселини, хормони. По-голяма част от холестерола в човешкия организъм има ендогенен произход, само малка част от него произхожда от приетата храна. Нивото на холестерола в тъканите и кръвната плазма е стабилно, независимо от значителните колебания в количеството му, прието с храната. Последните изследвания, дори, сочат че  холестерола  “кърпи” дефектите на ендотела (вътрешния слой на кръвоносните съдове).

А в образуването на тези дефекти активно участие има едно друго вещество – хомоцистеин.

• „Хомоцистеинова теория”- Хомоцистеинът е междинен белтъчен продукт, който се образува в процеса на превръщане на аминокиселината метионин в друга важна за организма аминокиселина – цистеин.Това става при консумиране на продукти от животински произход( месо, млечни продукти и яйца). При повишено съдържание на хомоцистеин,той се натрупва в кръвта, лесно се окислява и, образувалите се свободни радикали, увреждат клетките на вътрешните стени на съдовете. При излишък на хомоцистеин съдовете губят еластичността си, намалява способността им към нормално разширяване, става активация на съсирващата система на кръвта и се усилва рискът от образуване на тромби, атеросклеротични плаки  и т.н.

НО: Всъщност, все още не е изяснена напълно ролята на хомоцистеина за атеросклерозата и сърдечно-съдовите заболявания. Някои автори смятат, че високите му нива може да са по-скоро белег за повишен риск, отколкото фактор, причиняващ споменатите болести.

• От друга страна се смята, че привържениците на месото приемат по-малко от необходимото зеленчуци, плодове, варива, зърнени храни и, по този, начин лишават организма си от важни витамини, минерали и други биологично активни вещества, които имат отношение към запазване на здравето и поддържането на висок жизнен тонус.

НО: Месото, обаче, е основен доставчик  на пълноценен белтък, най-добрия източник на желязо за организма, богат на селен, цинк, витамин А, витамин В12, фолиева киселина. Тези биологочно активни вещества или почти не присъстват в другите храни, особено растителните продукти, или имат ниска биологична усвояемост. Освен това, месото е бедно на въглехидрати и има прeдимство пред храните с висок гликемчен индекс при хора с наднормено тегло, метаболитен синдром, диабет.

• Повишената консумация на месо се асоциира и с по-голям риск от карциногенеза. Съществува мнение ,че общото количество белтъчини, които се приемат, има връзка с появата на рак на дебелото черво, освен това, са смята ,че по-голямо  значение има  вида  на белтъчините – режима на хранене, съдържащ висок процент метионин в месото и свързаното  с него високо ниво на циркулиращ инсулин може да предизвика карцином на дебелото черво. Специфичното действие на  на животинските  мазнини при консумацията на  месо улеснява екскрецията на жлъчни киселини, които след това се преобразуват в канцерогени и  се свързват с появата на рак на прастата, млечната жлеза, дебелото черво.

НО: Месото съдържа биологично активни съставки, които имат протективно действие срещу рака. Витамин А и Фолиевата киселина се усвояват най-добре от месото и имт отношение към доброто функциониране на имунната система, кръвотвореното, синтезата на белтъци. Селенът в месото е мощен антиоксидант, за който се смята, че може да намали вероятността от образуване на рак в различни органи. Освен за имунната система и заздравяването на рани, нормалния растеж и полово съзряване, цинка има отношение и към рака на простата – общите нива на цинк там са 10 пъти повече отколкото в другите органи.

Месото  е най-добрият  източник за снабдяване на организма по отношение на желязотои витамин В12, дефицитът им създава условия за възникване на желязодефицитни и мегалобластни анемии.

В заключение остава  да кажем, че  нутриционистите, все още, не са   единодушни  в оценките си по отношение на полезните и неблагопрятните ефекти, свързани с консумацията на месо. В крайна сметка, всичко отново опира до балансираната диета – месото съдържа много есенциални за организма елементи – всички незаменими аминокиселини, витамини, минерали, микроелементи. Затова :

1. Консумирайте  не тлъсти меса и месни продукти 2÷3 пъти седмично, в умерени количества, като, препоръчителните дневни порции  са :

             1÷3год.: 55 гр.                              10÷14год.: 80÷100 гр.

             3÷6год.: 65 гр.                              14÷18год.: 90÷120 гр.

             6÷10гд.: 80 гр.                               >18год.: около 100 гр.

2. Съчетавайте с, достатъчни по количество, пресни плодове и зеленчуци- общо 400 гр. дневно;     пълнозърнени продукти, варива, ядки, мляко и млечни произведения.

3. Не забравяйте и друг важен момент – с подходящ начин на кулинарна обработка на месото може значително да се намали образуването на вредни вещества, които благоприятстват карциногенезата :

• да се предпочита: варене, задушаване, печене на фурна, покриване с алуминиево фолио;
• да се избягва излагането на повърхността на месото на действието на открит огън, жарава, пържене, опушване .

4. Не  прекалявайте с консумацията на полуфабрикати и колбаси, поради високото съдържание на нитрати, сол, консерванти, оцветители, овкусители и други добавки.

Всичко това, в комбинация с редовна физическа активност и поддържане на нормално телесно тегло, ще ни помогне да бъдем здрави, жизнени и енергични, и да се противопоставим на заплашващите ни социално значими съвременни болести.

 .