Отглежда се, основно, заради ядливия си плод, но има и декоративно приложение заради дългия си период на цъфтеж. Предлага се на пазара от януари до септември.

Плодът на нара прилича на портокал и е с тънка, подобна на кожа, кора. Цветът му варира от червен до жълт с розов оттенък. Вътрешността му се състои от отделни части, пълни със стотици семенца, разделени от мембрани с кремав цвят и горчив вкус. Всяко малко семенце е обвито с прозрачно, ярко червено месо и има  необичаен сладко кисел вкус.

В древността е бил известен с различни имена: гранат, пуническа ябълка, картагенски дар и пр. За него се говори в Стария завет, а в Египет, Афганистан и Кавказ е бил почитан като символ на плодовитостта.

Легендата разказва, че Деметра, богинята на плодородието от древногръцката митология, била обречена да загуби своята дъщеря Персефона, в услуга на Хадес – бог на подземното царство, само заради едно единствено зърно от нар.

Нарът е изключително важен елемент и в ливанската, иранската и турската митология и кухня.

Кората на плода е богата на дъбилни вещества и се използва в кожарската индустрия,  от кората на растението се боядисва вълна в кафяв цвят, а с цветовете – вълна и коприна.

Нарът оказва благоприятен ефект при стомашни болки, стомашно-чревни разтройства, главоболие, малария, ангина, анемия, кашлица, бронхиална астма, пневмонии, различни дерматити и изгаряния на кожата, заболявания на простатата, сърдечно-съдови заболявания, диабет и др.

.

Независимо, че мазнините и холестеролът в храната ни имат принос за сърдечно-съдовите заболявания, ограничавайки ги, със сигурност, не означава, че автоматично предотвратяваме проблема.

Всъщност холестеролът се използва от нашия организъм за „поправка” на повреди в кравоносните съдове. Тези повреди могат да бъдат различни, да предизвикат сърдечен или мозъчен удар.

Блокирането на съд, през които преминава кръв е основната причина за сърдечните заболявания. Ако този съд снабдява сърдечния мускул с кръв, запушването му ще предизвика инфаркт, а, ако съсирека се ориентира към мозъка – причинява мозъчен удар.

Но какво предизвиква подобно запушване?

Най- често причината се дължи на нараняване нa вътрешната страна на артерията. Организмът, като перфектно функционираща система, получава сигнали за опасност и предприема защитни мерки, а именно – производството на холестерол.

По-голямата част от холестерола в организма се образува в черния дроб, но когато храната, която консумираме съдържа холестерол, черният ни дроб отговаря с по-ниско производство на холестерол.

По своятa същност, холестеролът е восъчна субстанция, която не се разтваря в кръвта и е от голямо значение за човешкия организъм. Холестеролът се транспортира в организма чрез липопротеини. Това са протеини, които пренасят мазнини. Липопротеините, от своя страна, се делят на 4 групи, като 2 от тях са от съществено значение за сърдечно-съдовите заболяввания и това са:

• липопротеини с ниска плътност, известни като (LDL) ;
• липопротеини с висока плътност (HDL).

Липопротеините с ниска плътност (LD) пренасят холестерола в кръвообръщението и по-голямото им наличие може да предизвика сърдечни болести.
Липопротеините с висока плътност (HDL) изнасят холестерола от организма и по-голямото им наличие минимализира риска от инфаркт.

По количеството на тези протеини се отчита дали сърцето ни е в опасност.

Ако липопротеините с ниска плътност (LDL) са в повече, това е така, защото те трябва да пренасат холестерола, за да се възстанови увредения кръвоносен съд. От тук следва, че холестеролът не е толкова причинител, колкото знак, че съществува някакъв проблем при нашите кръвносни съдове и, че с намалянето на съдържанието на холестерол в храна ни, ние реално не предпазваме сърцето си.