Искам да отправя едно послание към теб, човече: Не се хващай на всяко хоро, което заиграят пред теб. Хората в случая са две: Диетата на Дюкан и тази на Аткинс. И двете базирани на консумацията на месо и зеленчуци, без плодове и въглехидрати.

Не всичко, което хвърчи се яде. Преди да повярваш на поредната приятелка свалила неизвестно количество килограми, се информирай. Но не от форуми и прехвалени статии. Вземи си книгата на Дюкан,  най-добре на заем, че да не даваш пари на вятъра. Прочети за какво иде реч. След това се разходи до първата лаборатория и си направи пълни изследвания на кръв, урина, хормони. Може и да ти се стори скъпо това удоволствие, обаче става дума за здравето ти. А това, което ще последва може да е пъти по-скъпо.

Преди години и аз бях като теб, просто едно момиче с няколко килограма отгоре. Тежах 64 килограма. Тогава научих за Аткинс, Японско чудо и се започна едно редуване на диети и още колко лишения и тренировки. След 2 месеца кантара показваше 52 килограма. Изглеждах прекрасно изтощена. Едва изкачвах 3 етажа стълби. И след месец вече беше ясно, че окончателно съм повредила щитовидната си жлеза. Дори и не се мъчиха да ме лекуват с лекарства, пратиха ме на операционната маса.

Не знам защо си бях решила, че с операцията ще се свърши с всичко това. Не стана така. Месец след операцията тежах онези същите 64 килограма. И всичко започваше отначало.  И защото не си бях научила урока от първия път,  седмица преди да се върна така оформена в офиса след 3 месеца болничен вкъщи, отново минах през Аткинс и 4 килограма заминаха. И тук приключих взимането и даването с диетите.

Години наред хапвах каквото исках и колкото исках и се радвах на тялото си. Нищо, че не беше кльощаво. И така един ден се запознах с плодолечението, после срещнах и вегетарианството. Намерих теглото, с което съм щастлива. Не тръбя, че това е най-доброто за всеки. Само казвам, опознай първо тялото си, нуждите си и чак тогава предприеми действие. Търси баланса, в теб и извън теб.

И нека продължа.

Още нещо да кажа за диетите основани на идеята: Дай да папаме месце. Ефектът е страст за сладко, в неимоверни размери. Толкова големи, че спираш да мислиш за всичко друго. Единствената мисъл, която те води е още един шоколад, моля.

Последно ще добавя:

докато не се вманиачавах колко точно килограма съм се събудила тази сутрин,  мъжкото обкръжение беше двойно и тройно по-обширно, от обикновено. Мъжете, а и жените не са глупави.  Ако ти не се обичаш, защо очакваш всички други да са влюбени в теб. Увличай със същност, не с липса на килца.