Трабузан, Tribulus terrestris или Бабини зъби е едно от растенията съставки на препарата трибестан, който се продава в аптеките като средство за стимулиране на либидото.  Билката се използва от хилядолетия – гърците я ползвали като диуретик и за подобряване на общото самочувствие, а китайците – срещу чернодробни, бъбречни и сърдечно-съдови заболявания.

ОПИСАНИЕ

Бабини зъби  е многогодишно тревисто копринесто влакнесто растение.

• Стъблото е с височина 10-50 см.
• Листата при основата са с дръжки, тройно перести, с тесни линейни дялове, а стъбловите листа са приседнали, чифтоперести, срещуположни, с елипсовидна форма – тъмнопурпурни, червени или бледовиолетови. Стръковете и листата са окосмени с белезникави власинки.
• Периода на цъфтеж е март-май. Цветовете са 3-4 см в диаметър, сравнително дребни, лимоненожълти, разположени поединично в пазвите на листата. Околоцветните листчета са извити навън.
• Плодът е покрит с твърди шипове. След узряването си се разпада на 5 орехчета, също покрити с шипове.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

У нас се среща във Витошки район, Предбалкан, Стара Планина, Средна гора, Родопи, Пирин, Беласица, Дунавска равнина, Тракийска низина, Долината на Места, Тунджанска равнина и Черноморско крайбрежие. Расте по сухи каменисти места докъм 800 метра н.м.в.

БРАНЕ И ПРИГОТВЯНЕ

Билката е ценна суровина за фармацефтичните компании, произвеждащи медикаменти и добавки и е предмет на износ от години.  

До узряването на семената, растението е слабо отровно. Употребяема част са стръковете. Брането се извършва с ръкавици и др. предпазни средства. Отрязват се надземните части на растението през месеците юли, август и септември, по време на цъфтежа и преди разпукването на плодовете. Суровината се почиства от органични и минерални примеси и се суши на открито или в проветриви помещения, на пластове от 6-8 см, които на 1-2 дни се обръщат с вила. Прилага се като извлек или отвара.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Основното действие на трибузана е в стимулирането на половата система, а при практикуващите фитнес и бодибилдинг – в стимулиране натрупването на мускулна маса и за възстановяване.

Екстрактът от тази билка стимулира производството на лутенизиращ хормон, който влияе пряко върху производството на тестостерон. Повишеното ниво на тестостерона води до повишаване на силата, мускулния растеж, удължава ерекцията и потентността. При жените се увеличава естрогена, затова екстракта се ползва за повишаване на либидото, лекуване на безплодие и при менструални болки.

Има и диуретично действие, успокояващо действие върху централната и вегетативната нервна система и местно дразнещо действие, предизвикващо нахлуване на кръв към раздразнените места.

Прилага се и при: оскъдна и нередовна менструация, хронично възпаление на половите органи, различни болести на гениталиите и на уринарните органи; невралгия, мигрена; бронхит, коклюш; кръвоизливи и дизентерия; гаргара с отвара от билката действа много добре при кървящи венци и афти.

ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ

Билката не трябва да се прилага при стомашно-чревни възпаления и възпаления на бъбреците, тъй като силното дразнещо действие може да изостри заболяването и да влоши протичането му. Лекарства и добавки, съдържащи трибузан, не се препоръчват на бременни и кърмещи жени и подрастващи. 

В България е донесена от Кавказ. Отглежда се култивираната й форма. Дивата мушмула е била позната на древните траки, обитаващи земите на днешна България. Днес плодът се отглежда в най-големи количества в Калифорния (САЩ), Япония, Испания, Южна Франция, Италия и др. Плодовете се консумират след ферментация.

Състав: Инвертна захар – 10,6%, Витамин С – 19мг%, Ябълчена киселина, Масла в семената – 2,5%

Действие:

Мушмулата оказва общоуспокоителен ефект върху нервната система. Хранителната стойност на мушмулите е равна на тая от средните сортове ябълки и круши. В Средновековието например са смятали мушмулата за добра храна, която пречиства кръвта и стимулира растежа при децата.

Най-популярното приложение на плода е в качеството му на средство, укрепващо функцията на дебелото черво и подобряващо храносмилането.

Плодовете и приготвяните от тях хранителни продукти действат възбуждащо в/у жлезите с вътрешна секреция и храносмилателната система и са особено полезни при намалени функции на тези органи.

Препоръчват се при болести на жлъчката, бъбреците и черния дроб. Наличието на голямо количество органични киселини в плода подпомага дейността на черния дроб и на жлъчката, влияе върху нормалните функции на кръвоносната и нервната система.

Органичните киселини в плодовете, от които преобладават ябълчната, лимонената и винената, влияят благоприятно на кръвоносните съдове и нервната система.

В неомекналите и недоузрели плодове се съдържат по-големи количества дъбилни вещества, които действат затягащо при стомашно-чревни разстройства.

При остро стомашно-чревно разстройство е за предпочитане да се направи отвара от незрели плодове и от семена. Подобна отвара се препоръчва и при пикочно-каменна болест.

Недоузрелите плодове са ефикасно запичащо средство при възпалителни процеси на червата, протичащи с разстройство. Това действие се определя от по-голямото количество на дъбилни и пектинови вещества. Доброто лечебно действие на мушмулата в тези случаи се свързва с танина от плода. Той се явява дезинфекционно средство за червата. От киселините, влизащи в състава на мушмулата пък, се получават соли, които усилват процесите на осмоза в червата.

Зрелите плодове имат подчертано диуретично действие и са подходящо лечебно средство при възпаление на бъбреците и пикочните пътища.

Кимионът е популярна кулинарна подправка със силен специфичен аромат. Семената на кимиона съдържат етерични масла, белтъчини, танини, флавоноиди, смоли. Най-силно изразени са свойствата му за въздействие върху храносмилателната система, но, като цяло, са известни следните:

• Стимулира апетита, стомашната, панкреатична и жлъчна секреция, успокоява спазмите и отстранява газовете от червата.
• Помага на бъдещи и настоящи кърмачки да увеличат количеството на кърмата и по естествен начин да засилят защитните сили на организма.
• Педиатрите препоръчват масаж с кимионово масло, върху коремчето на бебета, които имат колики, като по този начин проблема утихва и малките се успокояват
• Особено полезно е при хора с различни алергии. Чрез хармонизиране и уравновесяване на процесите в имунната система, се намалява предразположението към свръхчувствителност и алергичните пристъпи се разреждат и облекчават. Влияе благотворно при алергия към прах и полени, както и при невродермит.
• Подходящо е при хора страдащи от гъбични инфекции.
• Понижава кръвната захар и проявява бактерициден, противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект.
• Проблеми с менструалния цикъл биха могли да се преодолеят без хормонална стимулация, а само чрез при употребата на кимионово масло, капсули от билката се препоръчват  и при безплодие.

Положителното е, че при употребата на кимионовото масло противопоказания и странични ефекти не се наблюдават.

Подобно на много други билкови и природни продукти, и кимионовото масло се е превърнало в част от фармакологичната индустрия, която е улеснила достъпа и употребата на продукта чрез лаконичното указание на етикета „Препоръчителен начин на употреба: два пъти дневно по две капсули с течност”.

 .

СЪСТАВ

Освен високото съдържание на захари, органични киселини, багрилни и пектинови вещества, етерични масла и др., това са едни от най-богатите на витамин С и Р плодове.

Витамини – Касисът е между плодовете най-богати на витамини. Той е:

• 4-5 пъти по-богат на витамини от лимона и ягодата,
• 10 пъти повече от ябълката,
• 20 пъти повече от вишната,
• 100 пъти повече от гроздето.

Природата, създавайки растението касис, е сътворила един естествен витаминен концентрат.

• По съдържание на витамин С (160-200 мг%) касисът отстъпва само на шипката и ракитника,
• по съдържание на витамин Р (1000-2138 мг%) – отстъпва само на аронията и черната черница.

Дневната доза  от витамин С, нужна за човека,  може да се набави само от 15-20 г пресни плодове касис. Важно е да се знае, че количеството ензими в тях, разрушаващи аскорбиновата киселина, е малко, което значи, че при правилно консервиране (замразяване, изсушаване, приготвяне на сокове, сиропи) витамин С се запазва. Това прави плодовете подходящи за употреба през всеки сезон.

Органични киселини – Дребните плодове са богати на органични киселини (1.9-3.7%)

• Преобладава лимонената киселина.

Минералните соли  - най-големи  са количествата на:

• калий (290 – 320 мг%),
• калций (44 – 48мг%),
• фосфор (35 – 45 мг%),
• магнезий (15 -19 мг%),
• желязо (0,9 – 1,6 мг%).

Микроелементи – значими са количествата на:

• манган, мед, цинк, бор, молибден, флуор, йод.

Захари –  7-12% общо, от които преобладават

• фруктоза и глюкоза.

Съдържание за 100 мл сок :

• Килокалории – 48
• Въглехидрати – 1г
• Мазнини – 0.1г
• Белтъчини – 0.04г, 0.08%         

ПРИЛОЖЕНИЕ

• Енергийната стойност на 100 г плодове е 48 кал, което прави този плод подходящ за хора, спазващи диети.

От много древни времена касисът се ползва с лечебни цели.

• Атеросклероза и хипертония: Той е особено полезен плод за страдащите от атеросклероза и хипертония, защото голямото количество на витамин Р пречи на дегенеративните процеси в капилярните стени.
• Имуностимулант: Консумацията на касис увеличава защитните сили на човешкия организъм и има профилактично действие против простудни и инфекциозни заболявания.
• Анемия: Поради съдържащите се в касиса желязо, манган и мед, той е полезен при анемия.
• Сърдечна и бъбречна недостатъчност и оттоци: Количеството калий  пък го прави отлична храна при сърдечна и бъбречна недостатъчност, повишено кръвно налягане и особено при болестни състояния с отоци.
• Зрение: Установено е положителното въздействие на сока и концентрата от касис върху зрението и при диетите за отслабване.
• Язва: Прилага и при язва на стомаха, гастрит с повишена киселинност на стомашния сок.

КОНСУМАЦИЯ

Касисът се консумира ограничено в прясно състояние, но се преработва в много разнообразни продукти. От плодовете на касиса се приготвят:

• мармалади,
• сокове,
• сиропи,
• компоти,
• вино и др.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

При преработката на плодовете витамин С се запазва добре в продуктите. Пъпките, листата и клонките на касиса също съдържат витамини. От листата и клонките му се получава отвара, която се използва при простуда и други заболявания.

В България се отглежда свободно в открити дворове или оранжерии: напр. В Кресна, Сандански и др. В момента на българския пазар се продават както изсушени плодове от касис, така и сладка, чайове и сиропи.

 .

Хмелът - повод за на здраве, повод за целувка

Хмелът е многогодишно увивно. Расте по сухи тревисти места в Дунавската равнина (Свищовско, край р. Дунав източно от гр. Никопол, при Сомовит). Цъфти в периода май – август. Отглежда се като културно растение за пивоварната промишленост. Хмелът е интересен с лечебните си свойства.

Хмел за лечебни цели 

Използват се шишарковидните съцветия и жлезите, които са богати на етерични масла. Има общо успокояващо, болкоуспокояващо и противоспастично действие. Има меко диуретично действие, подобряват храносмилането и възбуждат апетита. 

Отвара от хмел може да се пие при нервна възбуда, безсъние,  при климактерични нервни оплаквания, за повишаване на апетита, при възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища.

Екстракт от корен на хмел е включен в едни от най-популярните билкови лекарства против язва, защото помага за заздравяването на раничката на лигавицата без да нарушава киселинния състав на стомаха. Чаят трябва да се пие на три пъти преди ядене.

Хмелът се ползва още, под форма на намазки и лапи при ревматични и артритни болки, а под форма на мехлеми – при оплешивяване.

Народната медицина препоръчва съцветията на хмела самостоятелно или в комбинация с други билки: при невроза, климактерични оплаквания, гастрити, болезнено уриниране, болезнена менструация, цистити, пясък и камъни в жлъчния мехур, жълтеница, възпаление на простатната жлеза. Прилага се външно при отоци и рани.

Възглавничка, напълнена с пресни съцветия от хмел, е добро средство при безсъние. Помага и при разклатени нерви.

Хмелът в козметика

Напоследък хмелът намира широко приложение, като масло от хмел се влага в кремове и други продукти с цел омекотяване и подхранване на кожата. В много SPA центрове се правят бирени вани с цел регулиране на потоотделянето и омекотяване на кожата.

Можете да пробвате следната рецепта, ако силно се потите безпричинно или кожата ви е загрубяла: Напълнете ваната с топлата вода и излейте в нея 1 литър бира. Докато ваната се пълни, направете следната маска: разбийте един жълтък от прясно яйце с малко бира и нанесете сместа по лицето. Легнете във ваната, като се потопите до брадичката на лицето.Отпуснете се спокойно във водата и стойте 20 минути. След това само облейте тялото с топла вода, а лицето измийте с по-хладка. Попийте с мека хавлия и нанесете продуктите си за тяло и лице. Ще се изненадате от двойния ефект. Кожата става мека и гладка, а след 2-3 такива вани ще усетите как  изпотяването не е толкова обилно. Може да изпиете и една малка бира половин час след ваната – геронтолозите твърдят, че бирата забавя стареенето.

Ако никое от тези практични информации за хмела не ви се струват приложими, то вържете клонче от растението и се постарайте да се окажете с някого под него в коледната вечер – целувката е гарантирана (или поне така съм гледала по филмите).

В страни, в които има ниско съдържание на флуор във водата, на децата се дава добавка към храната.

Важно е, флуорът да се приема в комбинация с витамин Д3, за да се усвои правилно от организма. В България, съдържанието на флуор в питейната вода е ниско и затова, в някои случаи, се препоръчва допълнителното приемане на флуорни препарати.

Флуорът при възрастните

Потребността на възрастен човек от флуор е 2-3 мг/денонощие, като 1/3 от необходимото количество флуор, човек получава чрез храната, а 2/3 – от водата. Естествените източници на флуор са рибата, ябълките и чаят. Флуорът влияе и на обмяната на мазнините и въглехидратите, участва във формирането на зъбите и костите. Излишъкът на флуор в организма предизвиква дисбаланс на фосфорно-калциевия обмен, а това води до нарушение на минерализацията на костните тъкани и сухожилията. Според учените, флуорът в прекомерни количества предизвиква колоидно прераждане на тъканта на щитовидната жлеза, намалява имунитета, затруднява вътреклетъчните процеси на синтеза и ускорява физиологичното стареене. Резултатите от ново изследване (списание Behavioral Brain Research), показват, че флуорът е способен да предизвика промени в мозъчната тъкан, аналогични на болестта на Алцхаймер и някои други форми на слабоумие.

Флуорът при децата

В миналото флуорът се е давал на децата профилактично. В съвермието се знае, че предозирането е лесно и опасно, ето защо прекомерната практиката с „флуорирането на децата” е прекратена. Профилактирането при малките задължително се провежда съобразно индивидуалния случай на детето: каква вода пие и кога започват да пробиват млечните му зъби. При някои деца до осмия-деветия месец се забранява флуорната профилактика. По-важно за зъбките на малкото е да се мият редовно и да се изплакват с вода. Детето не трябва да се оставя да заспи с шише със сок, мляко или друга течност в устата за да се предотврати появата на кариеси и петна по зъбите. Флуорирането се предприема едва след като са поникнали 16 зъба. Обикновено, флуорната профилактика продължава  докато пробият всички млечни зъби. Ако в пастата за зъби на детето се съдържа флуор или то пие само минерална вода, флорната профилактика е добре да се прекрати. Флуорния прием трябва да е индивидуално съобразен с особеностите на детето, неговото развитие и навици.

Флуороза

Трябва да се знае, че флуора предразполага към изключително лесно предозиране и може да дове до редица странични ефекти. Ако храната на децата се приготвя с вода, съдържаща флуориди и допълнително с това им се дава флуор под формата на таблетки, може да се появи флуороза – състояние, при което се променя строежът на костната тъкан.

Един от първите и много характерни симптоми при зъбна флуороза е появата на бели или кафяви петна по зъбите, и разрушаване на зъбния емайл (точно обратното на това, което би трябвало да превентира флуора). Освен здравината на зъбите, системното предозиране може да засегне и здравината на костите – т.нар. скелетна флуороза. При това състояние, натрупването на големи количества флуор в костите ги прави крехки и чупливи (предимно плоските кости).

Въпреки множеството споровете относно ползата и вредата от приемането на флуорни препарати, веществото е с неоспоримо значение за здравината на емайла и за калцио-фосфорната обмяна. Приеман в правилно дозирани количества, флуорът предотвратява образуването на кариеси  и помага за формирането на здрави кости.

Възрастните трябва да приемат около 2-4 мг/ден. Препоръчителната доза, за деца до 3 години е 0,8 мг/ден, а във периода от 3 до 6 години – до 1 мг/ден. До 10 годишна възраст, дневната доза не трябва да превишава 1,3 мг/ден.

Главният извод, който може да се направи, е, че ако флуорът действително е способен да помага на нашите зъби, то задължително трябва да се опитаме приема му да бъде минимален, а източниците да са естествени.

Захар

Аз съм обикновен потребител, имам висше образование, но по хуманитарна специалност, в смисъл, че не съм химик, примерно. И се интересувам  от здравословно хранене, в смисъл- опитвам да поддържам здравословно тегло без самурайски саморазправи с материята за сметка на духа….  имам и някои успехи …

Та, за кафявата захар, така здраво закотвила се в съзнанието ми като „Здравословна“! Рових и проучих. Може и повърхностно да съм ровила, но, все пак, не е за дисертация! Просто си търся аргумент – защо да посегна към една опаковка на лавицата в магазина, вместо към друга?

Кафявата захар е междинен продукт при производството на бяла захар от захарна тръстика. Оцветяването се получава чрез нанасяне на тънък слой захарен сироп, а вкусът наподобява малц или карамел.

Сравнявам бялата и кафява захар:

• Калории в 100 грама:  бяла захар-398  кафява захар-390
• Въглехидрати в 100 грама: бяла захар- 98 гр, кафява захар- минимум 97,5 гр;
• Мазнини и белтъчини нямат нито кафявата, нито бялата.

Като потребител, за мен твърдението, че кафявата е по-здравословна от бялата, е от царството на приказките. Чета етикетите - съдържанието на калории е еднакво. Както и влиянието върху нивото на кръвната захар, а зъбите са еднакво застрашени от кариес! Единственото положително качество на кафявата захар е, че съдържа малко повече минерали и витамини, но разликите са толкова минимални… 

Очевидно е, кафявата захар е „най-полезна” за производителя, защото 500 гр. кафява захар на бучки е с до 1 лв по-скъпа от бялата захар на бучки.

• Кафявата захар е по-скъпа поради транспортирането ‘и от плантациите за захарна тръстика в Бразилия до магазина у нас.
• Производителите твърдят, че високата цена се дължи на скъпата й преработка.

И все пак, не е ли истина, че високата цена се диктува от модата?! Никой не знае дали кафявата захар в магазина наистина е тръстикова (и следователно скъпо преработена и дълго транспортирана) или най-обикновена оцветена бяла захар от захарно цвекло. У нас какво ли не е менте! От всякъде тръбят да заменим бялата захар с кафява. Защото знаят, че ЗДРАВОСЛОВНОТО  ни интересува и ставаме все повече, ние, здравословстващите . И, ни палят фитила на рекламата.

Много мразя да ме манипулират! Неприятно е, някак. Все избират неща дето са ми ценни и с тях ми човъркат из съзнанието. Едни ме карат да ходя да гласувам на избори че да ни сполети по-малкото зло, други ме карат да платя повече, ако искам да живея здравословно.

• А, не може ли, да забранят храните дето не са здравословни?! И, като скочат продажбите на качествените, безвредни, полезни, здравословни храни (и кафява тръстикова захар, примерно)  цените им да намалеят, понеже за разходите са направили икономии от мащаба на иначе бутиковото си производство!…
• Или, напротив -  в магазина да разположат т.нар.  „здравословни“ храни по всички щандове, без изобщо да ги обозначават. А, храните дето не могат да се окичат с тази титла, т.е. всички останали – да подредят  на отделен щанд, на който с големи букви да пише : „Щанд за вредни храни, за които също ви искаме пари, но по-малко„.

В знак на протест, срещу обединените опити на производители и търговци да се подиграят със стремежа ми към здравословен режим на хранене, ви предлагам любима рецепта. Дали да прекалявате с нея (в случай, че ви хареса, разбира се) – оставям на вашата доблест!

Двойни шоколадови бисквити с бяла захар

Продукти (за 20- 30 броя, зависи от големината):

• 75 гр. масло (омекнало)
• 75 гр. бяла захар (Да, да!)
• 75 гр. пудра захар (Даа!)
• 1 голямо яйце, предварително разбито
• 150 гр. брашно
• 1 п. бакпулвер (10 гр.)
• ванилова есенция (аз ползвам течна- 1/2 от шишенцето на Др.Йоеткер)
• 25 гр. какао
• 25 гр. счукани ядки (каквито имате -лешници, бадеми, орехи..)
• 175 гр. натурален шоколад (натрошен на гранулки)

Приготвяне:

1. Разбиваме маслото със захарта на крем. Добавяме яйцето и есенцията и пак разбиваме.
2. Постепено прибавяме пресятото брашно с бакпулвер и какао.
3. Добавяме ядките и 3/4 от шоколада.
4. Оформяме топчета, които сплескваме на малки питчици.
5. Подреждаме в тава,  застлана с хартия за печене, на разстояние (защото се разливат малко).
6. Посипваме отгоре с останалия шоколад и печем в предварително загрята фурна на 180 градуса 12- 13 мин. (зависи колко големи ще ги направите).
7. Като изстинат, слепваме с каквото си харесаме – за предпочитане не твърде сладко, че да стават за ядене, все пак – сладко от малини или вишни върши идеална работа!
8. Хапваме и посвещаваме на производителите и търговците на захар и на избори!

Ами, това е!

.

Сега съм в малко по-пораснала възрастова група, вече мога да си позволя баничка всеки ден, не защото разполагам с много повече пари, а защото спрях цигарите… Основното, което получавам като аванс от натрупания опит е да давам компетентни оценки на това как и по какви причини децата израстват с определни хранителни навици или без такива.

Както за всяко нещо и за детското продоволсвие в България се създават комитети, комисии, администрация, която трудно изхранва себе си, да не говорим за подопечните си, но все пак се „шуми” за това какво е добре да хапват мачуганите, трябва ли общините да осигурят един минимален облик на закуската, да се върне ли традицията на милите, родни столове, където звънко да подрънкват алуминиевите черпаци?!

Защо не се обърнат за съвет към децата на прехода, онези ученици, в чиито училища, в голямото междучасие се въртяха странни свивани цигари, а после им беше едно весело такова…

Сериозно! Изкуствената загриженост придизвиква единствено детското отвращение, подигравките на родителите и нулева ефективност.

Защо, вместо да даваме ланшните кифли на децата, не вложим тези средства в нещо с по-дълготраен ефект, което ще помогне не само до обедното огладняване, а до следващото поколение гладни и безотговорни хлапета?!

Като едно от онези деца, дето са си давали парите за цигари, мога да дам предложение за следното (водете кратки бележки):

1. Съществуващите средства да се насочат приоритетно за обучението на родителите за това, как трябва да се хранят децата им. Предполагам всички диетолози ще се съгласят, че повсеместно и трагично, хората са заблудени в традидиционни хранителни вредни навици, които предават на децата си, а те на своите и т.н. 
2. Да се определи строг режим за заведенията за хранене в близост до училищата, защото само физическата невъзможност да си купиш дюнер може действително да те откаже от него. Нека училищата сами взимат решението да оборудват малки заведения за хранене, които да предлагат по-богат и здравословен асортимент, говоря за плодове, млека, кухня…
3. Нека стане задължително малките от първи до четвърти клас, и пожелателно за всички останали, да си носят храна от вкъщи. Дори сандвич да е, нека е направен с продукти, които вие сами знаете какво качество и срок на годност имат. Ако децата се почустват заставени да носят пластмасови кутии с храни, никои няма да се срамува да го прави… ще изчезне психологическата бариера.

Това са изпълними неща. Не говорим за утопичен свят, където на хората им пука за човечеството, а само за реалност, в която родители и деца са поставени в една здравословна хранителна хармония… 

Учениците от 90-те също пораснаха като качествени, не до там тлъсти,  хора, но с много повече усилия намираха начини да се хранят здравословно. Много от тях не успяха… да дадем по-голям шанс на тези, за които ние сме отговрни. Амин.

J

Тази информация ме накара да заразнищя въпроса -  какво, по-точно, ползват съвременните мачовци за да са по-издръжливи в леглото и да ощастливят съвременните афродити.

И без много проучвания, има средства, които не се нуждаят от представяне:

Алкохолът - който свалят „дрехи и задръжки”, под чието влияние се хиперболизира всяко усещане. С него, подпииналата особа се втурва да задоволи всяка възникнала фантазия. Ето от къде идва и старата българска поговрка  „Пияна жена – весел креват”. От модерност, мога да спомена и други опойващи вещества, но понеже  дефекта е много по-разрушителен за човешкият организъм от ефекта – ще се възпра.

Преди да продължа – само едно,  по лаишки, експресно обяснение на механиката, която се задейства  в тялото при сексуална възбуда :

• Чрез нервната система, сигнали от лимбичната зона на мозъка се изпращат до пелвичната област, което провокира разширяване на кръвоносните съдове, а от там и ерекцията (която не е само мъжка привилегия), След това, кръвоносните съдове се свиват и еректиралите тъкани остават в това състояние. Процесът се придружава от учестен сърдечен ритъм като, в същото време, мозъкът отделя норепинефрин и допамин – невротрансмитери, които от своя страна провокират усещането за удоволствие.

И така, продължавам със средствата:

Шоколад. Какаото влияе върху нивата на хемоглобина – белтък, съдържащ се в кръвта и отговарящ за транспортирането на кислород до мускулите и тъканите. Логично е, че по-интензивното оросяване способства възбудата, ето защо богатите на какао продукти са отлични провокатори на ленивото либидо.

Жен-шенът също е естествен афродизиак. В лабораторни тестове върху животни било установено, че поглъщането на жен-шен не дава незабавен ефект върху нивото на тестостерон, но може да отключи механизмите, водещи до повишено сексуално желание. Този ефект, обаче, се получва единствено при индивиди с недостиг на въпросния хормон и веществата, съдържащи се в билката.

Копърът е друго натурално средство, известно с подобно действие за поддържане на сексуалната възбуда.

Магданозът е за тези, които не са разбрали за копъра.

Обичайните заподозрени. Като говорим, изобщо, за популярност сред потребителите, редицата се допълва с мистериозно-легендарните афродизиаци. Спорно е колко от тях са ефикасни, но някои могат да са опасни – понякога за този, който ги употребява (сериозно говоря!), понякога за този, от когото са добити :

• Испанска муха (екстракт от вид бръмбар), йохимбин (екстракт от дървото Йохимба), скариди (смятат ги за афродизиак заради формата им, наподобяваща женски полов орган), рог от носорог (подобен аргумент, който, междувременно нанася поражения върху числеността на въпросния вид), пенис от тигър (заради силата и агресивността на животното).

Ако, така или иначе, сте стигнали до извода, че с плацебо-ефекта ще свършите работа – действайте. При вашето положение,  без съмнение, за тигрите и носорозите не ви е жал колкото за вас самите!

И сега, дами и господа, – моят фаворит, заради комбинацията от доказана ефективност и безопасност ( изключваме безпросветна амбициозност) :

Спортът.

Той  е не само полезен за физическото здраве и добра фигура, но и за сексуалния ни живот, тъй като спортуването се свързва с ендорфините, освобождавани в мозъка при енергично натоварване. Именно ендорфините са отговорни за доброто ни настроение.

Другите ефекти на спортуването са: увеличаването на кръвния поток към половите органи и позиционирането на тялото по различни начини, които стимулират потока и трайно могат да увеличат сексуалното желание. Съвсем встрани на този въпрос стои фактът, че спортуването и изграждането на мускулна маса, всъщност, увеличава нивото на тестостерона, който също е отговорен за повишения сексуален апетит.

И още по-встрани остава въпросът, че всеки път, когато белите мачовци зараздуват легенди за сексуалната мощ на африканките, всъщност започват да си фантазират африканка, дето може да финишира на олимпийския стадион, не някоя 200-килограмова африканка, дето муа чипс и (цитат от Еди Мърфи): като-легне-на-плажа-викат-бреговата-охрана-да-спасява-сините-китове.

.

Извратено, ненормално, странно но, в много аспекти положително, явление наблюдавам напоследък. Едно такова късно лято ми се завихри в края на ноември, толкова късно, че за малко да си помисля, че зимата е в климакс и е изгубила определящите си фактори – студ и мраз и „ …без надежда”.

Гледах сутрин прогнозта за времето и се чудех какво ще е подходящо да облека – палто или оная тъничката блузка в цвят беж, дето си я взех миналата седмица. Така, подлъгана от метеорологичната лицемерност, се обличах леко и, естествено, изтинах, понеже ноември си е ноеври – подлия му студен месец. Добре, че нешата се оправиха и декември си е както трябва. Но, имам повод да осъдя метеоролозите за неимуществени вреди и аптекарите за имуществени.

Поглеждайки извън, тази естесвена посока на вирусно развитие, ми се иска да напомня за естесвените имуностимулатори – алтернатива на синтетиката. Естествени продукти, като пчелните – мед, прополис и пчелен прашец (пчелно млечице).

Пчелният мед, най-познат от всички, е смес от различни захари- глюкоза и фруктоза, както и други вещества, като органични киселини, ензими и др. Той е хранителен продукт, източник на бързо освобождаваща се енергия. Той е лечебно средство, използва се като основно или помощно средство за лечение на гастрити, както и при променена киселинност на стомаха. Оказва лечебен ефект при заболявания на дихателната система, а също и при възпалителни заболявания, което се дължи на антибактериалното му действие.

Прополисът (клей), е смес от смоли, восък и прашец от пъпки и цветове на растенията, обогатена с ензими и подложена на млечно-кисела ферментация в храносмилателната система на пчелите. И сега, за любителите на овеселителните напитки, можем да кажем, че прополиса се употребява под форма на 30% спиртен извлек. Този спиртен извлек може да се използва при възрастни по 25-30 капки в малко (30-40 мл) вода, мляко, водка, ракия и др. сутрин на гладно 15-20 мин преди хранене. При деца се използват толкова капки на колкото години е детето, разтворени във вода или мляко 1 – 2 пъти дневно. Може да се използва също за гаргара при възпалено гърло. Гаргара може да се прави и с профилактична цел, за предпазване от вирусни и бактериални инфекции на горните дихателни пътища.

Пчелният прашец (млечице) съдържа в 100 гр. – 70-80 гр. сухо вещество. От него:  7-36 гр. са белтъчини, съдържащи голяма част от жизнено необходимите аминокиселини; въглехидрати – 20-39 г. /предимно глюкоза и фруктоза/; мазнини 1.4-20 гр.; нуклеинови киселини и микроелементи – 1-5.5 гр. Прашецът съдържа биологично активни вещества. Съдържащите се в него ферменти играят важна роля в обмяната на веществата и регулиращи различни биохимически процеси в организма. Има антибактериално действие. Препоръчва се редовна консумация при малки деца, при малокръвие - повишава количеството на еритроцитите и левкоцитите. Консумирането от възрастни хора значително намалява атеросклеротичните изменения в кръвоносните съдове, поради намаляване на холестерина в кръвта.

П.С.- обявявам война на фармацевтичната индустрия и на някой аптекарки в частност.

.