Мазнините са важен елемент от балансираното хранене. Макар, че тях спонтанно свързваме със затлъстяването, то, в общия случай, се дължи на прекаляване. Подробно, за здравея, информира д-р Мария Русинова: мазнините са основен доставчик на енергия, участват в регулацията на водната обмяна на организма, особено важна е ролята им в структурата на мембраните, както на клетките така и на вътреклетъчните образувания. Някои органи са съставени предимно от липиди със специфичен състав – мозък, надбъбречна кора, полови жлези. Липсата на мазнини води до забавяне на растежа и развитието, дегенеративни изменения на вътрешните органи и нервната система и до отслабване на имунната защита на организма.

От омега-6, както и от омега-3 мастните киселини, в организма се образуват хормоно-подобни субстанции (ейкозаноиди) с огромна регулативна роля – върху клетъчния растеж, възпалителните процеси, развитието на тромбози, алергични реакции, хипертонии и др. Особеност на ейкозаноидите е, че тяхното действие в много случаи е почти противоположно. Този факт отново изтъква огромното значение на балансираното здравословно хранене.

“Гхи” е санскритска дума за пречистено краве масло. Пречистено, защото се разтопява на слаб огън, така че водата да се изпари и белтъците Казеин да се отделят. Резултатът е чисто масло с приятен аромат и вкус, което се ползва за готвене и лекуване на стомашни проблеми.

В стремежа да се храним здравословно и да изглеждаме добре, ние сме готови на всичко. Понякога, дори се вманиячаваме дотолкова, че премахваме до една „пагубните” съставки от менюто си. Такъв е случаят с мазнините (като цяло), които са се превърнали в нарицателно за нещо „лошо”.

Нека е ясно: ние се нуждаем от мазнини.

Мазнините и холестеролът в храната ни имат принос за сърдечно-съдовите заболявания, но ограничавайки ги, не означава автоматично, че предотвратяваме проблема. Всъщност холестеролът се използва от организма за „поправка” на повреди в кравоносните съдове. Той се транспортира в организма чрез липопротеини – протеини, които пренасят мазнини. Те, от своя страна, се делят на 4 гр.а, 2 от тях са от съществено значение за сърдечно-съдовите заболяввания: липопротеини с ниска плътност (LDL) и липопротеини с висока плътност (HDL).

Използвайки многогодишния опит на националната българска кухня и разнообразието от традиционни български хранителни продукти можем да бъдем спокойни, че се храним здравословно. Балканската диета по нищо те отстъпва на Средиземноморската. Достатъчно е да спазваме принципите на здравословното хранене:храната да приготвяме чрез варене, печене, задушаване
да се храним умерено 3-4 пъти дневно;
да вечеряме по възможност до 19 часа;
да не забравяме приемането на 2 до 8 чаши вода и редовната физическата активност;
1 чаша червено вино е отличен източник на антиоксиданти
всеки ден да приемаме : пресни плодове и зеленчуци общо 400гр ., пълнозърнени продукти, ниско маслено кисело мляко, сирене;
2-3 пъти седмично : месо, за предпочитане не тлъсто ;
1-2 пъти седмично: варива
1 седмично (поне!) : риба;
да не прекаляваме със захарните изделия и газираните напитки.

Богатите на мазнини храни са изиграли ключова рола в хода на еволюцията на зоните на човешкия мозък, които запазват информацията и са свързани с дълговременната памет. До такива изводи стигнаха група учени от Калифорнийския университет с ръководител проф. Даниел Пиомели.
Според него при преработката на мазни храни се изработва специална мулекула олеоилетаноламид (OEA). Тя е основна съставка на „биологическото лепило“, което се намира в мозъчните клетки и структури, отговарящи за съхраняването на информацията.