Одри и Филип заедно с дъщерите си Ема и Саманта тежат общо около 530 килограма. От тях на родителите се падат по над 150, а на дъщерите съответно „само“ по 115 и 110 кг.

Родителите твърдят, че затлъстяването е семейна обремененост и поради тази причина не могат да работят вече 11 години. В момента семейството получава социални помощи в общ размер на £22000 годишно, но настояват за £22508, тъй като сегашните суми не са им достатъчни, за да преживяват.

Г-н Чонър твърди: „Това, което получаваме, ни стига за плащането на сметките и за храна. Не е наша вина, че не можем да работим. Заслужаваме повече.“

Членовете на семейството консумират дневно по около 3000 калории, докато препоръчителният максимум е 2000 за жените и 2500 за мъжете.

Съпругата споделя: „Ядем зърнени закуски за закуска, бекон за обяд и полуготови пайове с картофи или чипс за вечеря. Всичките тези здравословни храни като плодове и зеленчуци са твърде скъпи. Ние сме дебели, защото това е заложено в гените ни. Цялото ни семейство е с наднормено тегло.“

А дъщерята Ема казва: „Аз съм студентка и нямам време за упражнения. Ние всички искаме да отслабнем, за да не ни се подиграват по улиците, но не знаем как.“

От една страна, здравословното хранене наистина струва доста – и пари, и време. От друга страна, по нищо не личи семейството да е направило дори минимално усилие да повиши здравната си култура и да спазва някакви правила за рационално хранене и физическо натоварване, които да свалят от плещите им – а и от коремите! – поне малко от излишните килограми.

Случаят „Чонър“ е не само личен, но и обществен казус, защото техните помощи се изплащат от парите на британските данъкоплатци. Затова мнението на англичаните се разделя на две. Единият полюс подкрепя поговорката „Който не работи, не трябва да яде!“. Другият защитава принципа „на всекиго според потребностите“, който явно не е само социалистически.

Дали данъкоплатците безусловно да плащат повече семейство Чонър? Не е ли разумно отслабването на такива тежки случаи да се финансира от здравна каса или от социалните служби. И дали наднорменото тегло е причина или само извинение, за да не се работи?

Вие как мислите?

Автор: Мариана Евлогиева

Участниците се качвали на кантара по два пъти дневно. След 12 седмици за победители били обявени Тим и Моли Хаак, които общо свалили 56.7 килограма!

Наградата за призьорите били не само свалените килограми, но и 1200 долара в брой, годишно членство в оздравителна организация от Асоциацията на младите християни, безплатно хранене в течение на година в одна от веригите, търгуващи със сандвичи, а също и абонамент за 1000 долара в салон за красота.

А хрумвало ли ви е, че на някого плащат, защото е прекалено дебел? Прочетете за това утре!

В такова изследоване участвали 200 души от колеж в Северна Каролина, страдащи от наднормено тегло. Те били разделени на 3 групи. Първата група се опитвала да отслабне просто така, на втората група за всеки свален процент от теглото давали по 7 долара, а на третата група – по 14. Тоест, отслабване с 4 кг при първоначално тегло 80 кг се заплащало с 35 долара във втората група или със 70 – в третата. Участниците в експеримента отслабвали самостоятелно, без съвети и препоръки от страна на изследователите.

Резултатът бил, че тези участници, които получавали повече пари, отслабнали повече – средно по 2.5 кг за 3 месеца. В 7-доларовата група загубата на тегло била приблизително 2 пъти по-малка.

Още един пример за подобен експеримент ще ви предложим утре.