Не закусвам, пия двойно кафе със сметана на път за работа. Обядвам, бих казала леко, обикновено вървейки за някъде, нещо, с което не можеш да се изцапаш или струва повече от три лева. Обикновено освирепявам към три и половина, но тогава съм толкова затрупана със задачи, че и дума не може да става за похапване… Ежедневно повтарям една и съща схема – вечер съм толкова, ама толкова гладна, че се тъпча с всичко, което мога да побера, обикновено: голямо, евтино, тестено и вкусно. „Ритъм на преяждане”, така нарекох този начин на живот, лишен от здравословна основателност. Ефекта е ясен – шкембе, паласки, и, разбира се, липса на самочувствие. Как да спрем лавината, чието начало сами провокираме?! Отговорът е толкова обикновен, че вероятно всеки си е помислял, че е време да започне да го прави.

Здравословно хранене в капана на възпитанието. Вредните храни като награда и наказание за поведение. Условието „и всичко да се изяде“. Децата ядат зад гърба ви това, което им забранявате.

Като малка бях злояда, много злояда. Дойдеше ли време за хранене и наставаха проблемите за мен. Не помня с родителите си да съм кръстосвала шпага така както за отказа ми да ям. Започваше се със залъгалки, приказки… само и само да ям. Но това не винаги действаше. Стигахме до „ЯЖ!” и финалната фаза беше… „ще стоиш на масата докато не си изядеш яденето!“ И това продължаваше години наред. Мразех да ям, беше ми скучно, неприятно, досадно.
Казват, че ако детето се инати и не желае да яде, …