Плодовете на нара са не само чудесна украса за трапезата, но и полезна и диетична храна.

В 100гр. нар се съдържат :

• 0,95 гр. белтъци;
• 17 гр. въглехидрати,
• незначително мазнини
• и само 68 ккал.
  И още :
• витамините С, В1, В2, В6, В12, Р и А, като най-високо е съдържанието на витамин С – един нар предоставя 40% от дневната дажба витамин С;
• минерални вещества – манган, фосфор, магнезий, алуминий, силиций, хром, никел, калций, мед;
• органични киселини (яблъчна и лимонена);
• Могат да бъдат открити и багрилни и дъбилни вещества, флавоноиди, целулоза и течни масла, съдържащи витамин Е.

За стомашни разстройства. Високо количество на дъбилни вещества се наблюдава в кората на нара, като тя може да бъде изсушена и от нея да се приготви чай, който успешно лекува стомашни разстройства.

Диабет. Прясно изцеденият сок от нар е изключително ароматна и освежаваща напитка,която утолява жаждата , а този от киселите сортове е подходяща напитка за диабетици.

Антиоксидант. Идеален е за кожата- има ярко изразени козметични свойства. Научни изследвания показвот, че нарът е един от най-ефективните естествени антиоксиданти, предотвратяващи стареенето на кожата.

Настинки. Помага още срещу висока температура, ангина, кашлица.

Пневмонии и анемии. Може да се включи в комплекса от лечебни средства при пневмония, анемии.

Вътрешни паразити. Народната медицина го препоръчва и против паразити от типа на тенията

Спазмолитик. Съвременната наука потвърждава спазмолитичното и противовъзпалително действие на екстрактите от нар. За лечебни цели се използват кори от дървото, цветове и плодове, които узряват през есента.

Антибактериално действие. Запарката от нар потиска грам-положителните бактерии, а полифенолите от кората спират размножаването на дизентерийните пръчици.

Сърдечно-съдови заболявания и заболявания на простатата. Високото съдържание на полифеноли е добра профилактика срещу сърдечно-съдови заболявания. Действа благоприятно на състоянието на простатата при мъжете.

В кулинарията. Плодовете на нара се употребяват в суров или консервиран вид (правят се кисели, мусове), служи за оцветяване на сладкарски изделия и сладолед. Сварен и сгъстен, наровият сок се използва като подправка в източните печени месни, птичи и рибни ястия. Приготвят се, също, сокове, които са много полезни, понеже съдържат монозахариди, лимонена киселина и витамин С, а също меки сухи вина.

Народите от Закавказието приготвят от нар безалкохолни напитки, вино, екстракти и сиропи и специфичната подправка „нашараби”.

Противопоказание. Едно от малкото противопоказания за употреба на нар е запека.

Отглежда се, основно, заради ядливия си плод, но има и декоративно приложение заради дългия си период на цъфтеж. Предлага се на пазара от януари до септември.

Плодът на нара прилича на портокал и е с тънка, подобна на кожа, кора. Цветът му варира от червен до жълт с розов оттенък. Вътрешността му се състои от отделни части, пълни със стотици семенца, разделени от мембрани с кремав цвят и горчив вкус. Всяко малко семенце е обвито с прозрачно, ярко червено месо и има  необичаен сладко кисел вкус.

В древността е бил известен с различни имена: гранат, пуническа ябълка, картагенски дар и пр. За него се говори в Стария завет, а в Египет, Афганистан и Кавказ е бил почитан като символ на плодовитостта.

Легендата разказва, че Деметра, богинята на плодородието от древногръцката митология, била обречена да загуби своята дъщеря Персефона, в услуга на Хадес – бог на подземното царство, само заради едно единствено зърно от нар.

Нарът е изключително важен елемент и в ливанската, иранската и турската митология и кухня.

Кората на плода е богата на дъбилни вещества и се използва в кожарската индустрия,  от кората на растението се боядисва вълна в кафяв цвят, а с цветовете – вълна и коприна.

Нарът оказва благоприятен ефект при стомашни болки, стомашно-чревни разтройства, главоболие, малария, ангина, анемия, кашлица, бронхиална астма, пневмонии, различни дерматити и изгаряния на кожата, заболявания на простатата, сърдечно-съдови заболявания, диабет и др.

.

Дихателна система :

• При заболявания на дихателните пътища – бронхити, ларингити, фарингити, поради свето противовъзпалително и отхрачващо действие.
• Ангини, стоматити, проблеми с венците.

Стомашно-чревен тракт:

• При диарии – има запичащо действие;
• При язва, гастрит, гастроентерит;
• Стимулира стомашната секреция и възбужда апетита;

Кожа-външно приложение:

• Косопад;
• Дерматити, напукана кожа;
• Компреси при изгаряне, натъртвания, рагади на зърната при кърмачките;
• Хемороиди;

Сърце и бъбреци:

• Отварата от плодове действа диуретично при отоци от сърдечен или бъбречен произход;
• Листата се използват при високо кръвно налягане; 

В козметиката:

• Против бръчки.

Противопоказания: Запек

Химичен състав:

• 0,5%  белтъци,
• 0,4 %  мазнини ,
• 13,1%  въглехидрати (от захарите най-вече фруктоза),  
• 3,0  г. целулоза ;
• 59  ккал . ;
• калий 183 мг.;
• фосфор 20,1 мг;
• калций 20,4 мг.;
• магнезий 10,9 мг.;
• вит.С  – 26  мг.;
• органични киселини /ябълчна, винена/,
• слузести вещества.

Етеричните масла придават специфичния приятен аромат, а пектина и дъбилните вещества – стипчивия вкус.

Семената съдържат около 20 % слузно вещество, 15% масло, дъбилни вещества  и цианогенния гликозид амигдалин. Последният е отровен, затова  семената се използват цели, без да  се счукват или нараняват!

Още Авицена, Хипократ и Гален са използвали дюлята като лечебно средство при стомашни разстройства, кръвотечения, като ободряващо и апетито възбуждащо средство.

Дюлите рядко се консумират сурови, поради тръпчивия си вкус, но са чудесни печени, варени,  в състава на щрудели, сладкиши или под формата на нектари, компоти, сладка, мармалади и желета. 

В 100 гр. тиквено семе се съдържат:

• 32% белтъчини,
• 45% мазнини,
• 12% въглехидрати,
• и цели 600 ккал !!!

Източник е на витамини А, В и С, на незаменими мастни киселини и смолисти вещества.

 Полезно действие

Може да се каже, че  е част от балканската диета – смята се, че живеещите на Балканите народи по-рядко страдат от аденом на простата, поради факта, че консумират тиквено семе.

Полезно е, също така, при:

• хронични чернодробни заболявания,
• гастрит, колит,  запек,
• анемия,
• хипертония,
• остеопороза.

Добре е да се консумира сурово, а когато е печено – да не е много солено.

При наднормено тело трябва да се приема в ограничени количества, поради високата калоричност. 

От народната медицина :

• При простатит  2-3 пъти дневно се приемат по 2 с.л. счукано сурово тиквено семе.
• При чревни паразити (глисти)се смесват 300 гр. обелени тиквени семки и 100 гр. пчелен мед (при деца дозата е 100-150 гр. семки и 50 гр. мед). Сместа се изяжда на гладно. След няколко часа може да се направи клизма.

Тиквата е имунен защитник

Несъмнено е за препоръчване да се консумират  сезонни плодове, характерни за нашите географски ширини. Редовната употреба на тиква през есенно-зимния сезон укрепва имунитета и действа антидепресивно, така че възползвайте се  -  сезонът  на тиквите едва сега започва!

Ценни вкусови и диетични качества

В 100гр. тиква се съдържат:

• малко  белтъци (0,7%) 
• мазнини ( 0,3%)
• въглехидратите са  7,8% ( главно захароза и глюкоза)
• целулоза  1,2г., пектин;
• Тиквата е нискокалорична със своите 38 ккал.;
• калий- 383 мг.;
• фосфор – 44 мг;
• калций – 22 мг;
• магнезий – 8 мг.;
• а също и желязо, мед, кобалт, натрий.
• Колкото по-оранжева е тиквата, толкова повече са каротините. В мускатовата  или т.н. „ кратунка”  те   са дори повече отколкото в морковите  (средно са около 1,96мг.). 
• От останалите витамини:  витамин С 15 мг.; витамини В1, В2, Р.

Благоприятно действие на тиквата :

1. Диуретично- подходяща при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания, които протичат с отоци.
2. Храносмилателна система – леко слабително действие, гастрит, язва и колит. 
3. Намалява съдържаните на холестерол в кръвта. 
4. Действа добре на нервната система и нормализира съня. 
5. Използва се при хора с наднормено тегло, при затлъстяване и диабет (с известно ограничение на количеството, поради съдържанието на захари) – чудесен вариант за разтоварителен плодов ден. 
6. Заболявания на черния дроб и жлъчката – холецистит, хепатити, цироза.
7. Може да се използва за  външно приложение при рани от изгаряния и екземи.

Консумация

Свикнали сме да консумираме тиквата най-вече варена, печена или под формата на тиквеник. Но тя може да намери още много приложения:  в кремове, торти, пай, пудинг, а също в супи и ястия.

Справка

Тиквата се е отглеждала още преди 3000 год . в Мексико. Причислява  се към групата на т. нар. плодови зеленчуци, тъй като се отглежда заради плода. В зависимост от сорта съществува голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете. На цвят бива жълта, жълто-бяла или кремаво бяла, оранжева и жълтеникаво-оранжева. Семената също са различни по цвят и форма: бели, матовобели, светлокафяви; плоски или елипсовидни.

Шипков мармалад в 6 стъпки :

• Шипки – 3 кг
• Захар – 1 кг
• Лимонтузу- 1

1. Заливате шипките в дълбок съд с вода, така че да ги покрие с 4-5 пръста.
2. Варите до омекване и ги изваждате, а водата запазвате.
3. Претривате шипките през ситен гевгир и връщате във водата.
4. Добавяте захарта и варите с непрекъснато бъркане, до консистенция на течен мед.
5. Накрая добавяте лимонтузуто и разбърквате.
6. Изсипвате горещия мармалад в сухи затоплени бурканчета, без да ги затваряте.

Мармалада е готов, когато на повърхността се е оформила изсъхнала коричка.

Шипков чай:

1 с.л. сушени шипки се заливат с 1 чаша (250мл) вряща вода, оставят се да престоят 1 час, прецеждат се и течността се пие като чай.

Шипково вино:

• Шипки – 500 гр. , сухи  и счукани;
• Вода  -  4 л;
• Захар – 1 кг;
• Мая –  колкото малък орех.

1. Кипвате водата, заедно със захарта.
2. Заливате шипковите плодове.
3. Разтваряте мята в хладка вода и добавяте към шипките за насочване на ферментацията.
4. Изсипвате всичко в отворен съд, за да диша – напр. дамаджана, покрита с тензух.
5. Престоява на топло 15-20 дни за да ферментира.
6. Прецеждате.

Обикновената шипка е вид диворастяща роза – бодлив храст, който цъфти от май до юли в бледорозови/бели цветове, а месестите червени плодове узряват през есента и са пълни с космати семена. Расте край реки, в гори, равнини и планини до 2000 м н.в.. Разпространена е в Европа, Северозападна Африка, Западна Азия и Северна Америка.

Склад за витамини и минерали

Химичният състав на шипката е изключително богат, а по съдържание на витамин С в плодовете, тя няма аналог в растителния свят:

• витамин С – до 600 мгр на 100 гр пресни зрели плодове
• каротин (провитамин А)
• ликопен
• пектин
• витамин В1 и В2
• витамините РР и К
• витамин Е – в семената
• минерални соли – калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви
• флавоноиди (кемпферол, кверцетин, рутин)

Лечебни свойства

С уникалния си състав , шипката:

• стимулира образуването на червени кръвни телца,
• повишава работоспособността
• засилва съпротивителните сили;

По тези причини се препоръчва на болни от:

• диабет,
• анемии,
• умствена и физическа преумора,
• простудни заболявания,
• авитаминози.

Българската народна медицина цени и използва шипките като:

• високовитаминен източник за повишаване защитните сили на организма от късна есен до ранна пролет;
• за укрепване на сърцето и кръвоносната система
• при стомашно-чревни и бронхиални заболявания – заради съдържанието на пектини и танини.

В Азия шипката е много широко използвана:

• в Китай: за нормализиране на храносмилането и против глисти
• в Тибет: при неврастении, артеросклероза, бъбречни заболявания

Следва продължение