Успокоих се, че не съм единствената, която не си пада по плочките. С Дани ставаме двама – е, като се имат предвид габаритите му, може би един и половина.

Иначе Арни си го харесвам – но определено не като Терминатор, а в комедийните му филми, които според мен незаслужено се подценяват от зрителите.

Не ме разбирайте погрешно – нямам нищо против атлетичните тела, изваяни със здравословно умерен спорт. Но „буците“ на културистите винаги са ми изглеждали отблъскващи, гадни и направо уродливи. При това не става дума просто за естетически критерии – изглежда, подсъзнателно ги възприемам като тумори, като злокачествени образувания. Струват ми се неестествени и по никакъв начин не ги асоциирам с добро здраве.

Що се отнася до естетиката, какво да ви кажа – ако искам да гледам плочки, предпочитам да ида на изложение на фаянс. Там поне освен форми има и цветове!

Но това очевидно е въпрос на вкус. Интересно ми е какво мислят другите. Затова питам читателките на „Здравея“: само аз ли не харесвам „плочкаджиите“? И само аз ли предпочитам релефите да са не по тялото, а по мозъка на мъжете?

Мариана Евлогиева