Знам, че обикновено отслабването се свързва с НЕ-ядене. Но, все пак, трябва да се яде. И от това как ядем зависи много колко трябва да се лишаваме. И аз предпочитам да не се лишавам.

Вземете съзнателно решение, че няма да се храните как да е и с какво да е. Всички заслужаваме 30 минути спокойствие за да хапнем нещо на обяд, което обичаме и което е добро за нас. Но малко от нас всъщност го правят. Дори и аз, въпреки че работя у дома и никой не ми виси на главата – ям в крачка и набързо без много да обръщам внимание на вкуса и количеството на храната. Но съм привилегирована, защото поне всичко е приготвено у дома и знам какво е влязло вътре, защото аз съм го сложила. Много хора нямат и този лукс.

Дигнете летвата – намерете начини да хапвате качествена храна на всяко ядене. В крайна сметка, ние сме това, което ядем. Не буквално, но донякъде. Какво и колко ще правим зависи от това колко енергия и какво настроение имаме. И те зависят много от качеството на храната. Какви хранителни вещества ще получим? Колко енергия? Ще има ли достатъчно от всичко за всяка част от тялото ни? Ще се справи ли нервната ни система с кофеина, със захарта, с изкуствените добавки, с които уж се „подкрепяме”?

Та, отделете време, за да си осигурите качествена храна. Погрижете се за тялото си – нахранете го с каквото обичате, но изберете качествената версия. Не тази, която може да намерите в клек-мага, или ефтиното кръчме до офиса. Тази събота вземете парите, които обикновено давате за обяд в крачка и идете в супермаркета. Дори и да карате на пица на парче и Кола, ще видите, че за същите пари може да си купите наистина добри продукти. А да сглобите сандвич от тях отнема точно 5 минути!

Слагате го в чантата и тук идва следващото усилие – да зарежете цялата работа в офиса за половин час и да се насладите на удоволствието! Хранете се бавно и се радвайте на всяка хапка! Поздравете се за положеното усилие:)

Първо, вярвам, че хората, които се хранят с густо и с кеф (май се повтарям малко тук, но си заслужава), преяждат по-рядко. Защото обръщат внимание на храната, която поглъщат. И защото стомаха им има време да изпрати сигнал до мозъка, че вече е пълен преди да започнат за злоупотребяват с храната. Което пък, според мен е тайната на теглото в норма – не в НЕ-яденето, а в НЕ-преяждането. И, ако залагаме на удоволствието, вместо на самоограничаването, според мен, имаме несравнимо по-голям шанс да го постигнемJ … За здравословното тегло иде реч.

И второ, човек има нужда от малко спокойствие по средата на деня. За да си поеме дъх, за да обмисли задачите си и, като цяло, да е по-близо до това да работи умно, вместо много. Което от своя страна намалява стреса. Което от своя страна намалява емоционалната нужда от невротично тъпчене с боклучави храни.

Та така, хапвайте бавно и с кеф и настоявайте за качествена храна пред невротичния работохолик вътре във вас!

И успех на всички,

Деница

Aвторът на тази статия, Деница, е майка на три деца, списва блога „На ‘ти’ с парите” и постоянно си търси начини да живее по-здравословно, по-екологично и по-икономично на различни места по света, защото винаги има купища нови планове, за които й трябват още енергия и още средства.

Кисело мляко по традиционната технология и от екологично чиста суровина – млякото на пасищно отглеждани каракачански овце. Поради по-малката технологична трайност на продукта засега може да се опита само на място във фермата.

ОВЧЕ СИРЕНЕ ОТ КАРАКАЧАНСКА ОВЦА

Направено от млякото на черна каракачанска овца. Оценено на миналогодишният Salone del Gusto, организиран успоредно с Terra Madre 2008 в Торино, Италия.

ТОЛУМСКО СИРЕНЕ ОТ КАРАКАЧАНСКА ОВЦА

Непознат продукт за съвременния български консуматор. В миналото се е приготвяло високо в планинските мандри на каракачаните и българските овчари. Готовият продукт се е натъпквал плътно в завързана овча кожа – толум, откъдето и идва името на сиренето. В наши дни това сирене все още се прави в някои селища на Родопите.

Производител: Българското дружество за опазване на биологичното разнообразие СЕМПЕРВИВА, Slow Food президиум „Каракачанска овца“.

Местонахождение: Център за редки породи в с. Влахи, Пирин.

Специфичност: Фокусът не е върху конкретен хранителен продукт, а върху порода. Целта е запазването на породата, която дава суровини със специфични качества, от които се приготвят редица традиционни продукти.

Автор: екип на сп. „Регал“
Източник: http://www.regal.bg

Дълги години на това се е гледало като на страничен ефект при бялото сирене, като ценността му невинаги е била оценявана. Така покрай замирането на традициите зеленото сирене е станало застрашено от изчезване. От две години с помощта на организацията Slow Food – България, се работи да се превърне в продукт.

Осъзнавайки колко е важно да се запази традицията, кметът на Черни Вит сам се захваща с производството и намира и други съмишленици. С помощта на Slow Food е реновирана къща, която да служи като централно място за зреене, складиране и продажби на сиренето, като център на общност, която е на път да бъде възстановена. Сега всички стъпки на процеса по производството се документират с помощта на последния традиционен производител, който е на 80 години.

Зеленото сирене на Черни Вит все повече започва да прилича на продукт и ще бъде промотирано във и извън България.

Производител: Пет-шест семейства от района

Проект на Slow Food за запазване на зеленото сирене в Черни Вит

Автор: екип на сп. „Регал“
Източник: http://www.regal.bg