Как да бъдем „кулинарното” си АЗ…

Как се обличаме, с какво и къде се храним, с кого, кога и на каква цена – толкова въпросителни пред забързания, работещ човек. И една цел – да се заситим. Дали вървейки към поредната среща, с нещо за лев и петдесет, покрито с найлонов плик или на работен обяд в ресторант без обедно меню… в крайна сметка на кого му пука?!

Свързани ли са класата, заплатата и мястото където работим  и това с какво и къде се храним?

Героите, тук, са трима.

Първият е на 45, ерген, носи си двата костюма на химическо, а ризите в Младост, да му ги изглади мама, работи по осем часа в Министерство на земеделието, чиновническа длъжност, но плащат добре. Има тяло на тюлен и почти толкова социални умения, храни се винаги сам. Обядва пилешка супа, с три малки питки, свинско със зеле и крем-карамел. Има котка и папагал.

Вторият е млад, привлекателен за някой кръгове от секретарките, има юридическо образование и собствена практика, докарваща му доста едри банкноти, забързан и нервен. Младата му асистентка търчи всеки обед до „Българска кухня”, за да му вземе три кебапчета с картофена салата и пакетче дъвки. Има широки рамене и „офис” шкембе – затлъстяване от заседналия работен навик.

И номер три : Префърцунена продавачка в магазин за козметика, тежаща четиридесет и пет килограма, хранеща се със салата с маруля и риба тон и сусамена „пеканка”. Тя ми е любимата – има обедна почивка от час и половина и през цялото време кисне в близкото ресторантче, лъскаво и претенциозно, за да може да се наслади на приятната компания на съквартирантката си, с която и без това ще се видят след 4 часа. Но тя преживя салатата и пуши по една кутия цигари на ден, за да не усеща глада. Идилия.

Тези хора биха могли да подобрят начина си на живот и хранене по най- елементарния начин – като се абстрахират от клишето на социалния си статус. Могат да си вземат пластмасова кутийка със зелен капак и вътре да сложат любимите си сандвичи с пълнозърнесто хлебче, или от симпатичните пилешки пържолки, дето си ги приготвиха вчера, покрити със златист корнфлейкс.

Дали тези герои се замислят изобщо, че имат свобода на избора, а са повлечени от течението в социалната си капсула. Все някога трябва да се направи нещо различно, да се нанесе първият решаващ удар върху стереотипа, за да може тюлена да се превърне поне в пингвин, младият юрист да покани красивата си съпруга на нормален обяд, където да хапнат пържола със зеленчуков разкош отстрани, а кокетната продавачка, да се научи, че с десет лева, могат да се купят много повече неща от кафе със сок-ананас и кутия  „Карелия”.

Есенцията е всъщност да хапваме това, което бихме си приготвили в домашни условия,  дори, когато сме принудени да се храним навън – да бъдем кулинарното си АЗ, а не типоген на всеобщата заблуденост. Да кажем „ДА” на домашната храна в офиса и “SOS”-за натрупаните излишъци по паласките – „Ще се храня така, както за мен е най-полезно”!

Учените са установили, че това се отнася само до служителки с добро образование. Тази закономерност не се отнася до работничките или дамите, които имат собствен бизнес.

Подобна зависимост не се наблюдава при мъжете с наднормено тегло в каквато и да е професия. „Това дава основание да се предполага, че от социоикономическа гледна точки пълнотата не е такъв „позор“ за мъжете, както за жените“, – пишат авторите на изследването от университета на Хелзинки.

Образованите жени могат да загубят годишно не по-малко от 5000 долара, но при мъжете, както и при жените с по-ниско образование, пълнотата не снижава заплащането на труда. Учените виждат причината в това, че стандартите, според които жената непременно трябва да има стройна фигура, по-силно се проявява при хората, заемащи по-високо социоикономическо ниво.

За изследването учените подбрали 2314 мъже и 2068 жени. Всички те работели от 1993 г. и не са отсъствали от работа поради заболяване. Последното условие изключва влиянието на заболяванията, свързани със затлъстяването, върху работната заплата. Недостатък на изследването е, че участниците в изследването сами са посочили теглото си и може да не са били съвсем точни.