Не закусвам, пия двойно кафе със сметана на път за работа. Обядвам, бих казала леко, обикновено вървейки за някъде, нещо, с което не можеш да се изцапаш или струва повече от три лева. Обикновено освирепявам към три и половина, но тогава съм толкова затрупана със задачи, че и дума не може да става за похапване… Ежедневно повтарям една и съща схема – вечер съм толкова, ама толкова гладна, че се тъпча с всичко, което мога да побера, обикновено: голямо, евтино, тестено и вкусно. „Ритъм на преяждане”, така нарекох този начин на живот, лишен от здравословна основателност. Ефекта е ясен – шкембе, паласки, и, разбира се, липса на самочувствие. Как да спрем лавината, чието начало сами провокираме?! Отговорът е толкова обикновен, че вероятно всеки си е помислял, че е време да започне да го прави.

Знаем ли с какво се храним? Прясно ли е месото, което купуваме? Kак да четем етикетите?
Има няколко източника за тази информация за потребителя:
ЕС обозначава с „ветеринарен регистрационен номер“ продуктите, одобрени за търговия в рамките на съюза; Федерацията на потребителите в България посочва 4 правила при покупката на месо и месни произведения; Гаранция за качество на месата дават производителите, сертифицирани за НACCP и по ISO 22000 и IFS.

Наскоро британските медии информираха за семейство Чонър, което иска увеличаване на получаваните социални помощи. Това предизвика доста противоречиви мнения у публиката.
Одри и Филип заедно с дъщерите си Ема и Саманта тежат общо около 530 килограма. От тях на родителите се падат по над 150, а на дъщерите съответно „само“ по 115 и 110 кг.