Така ежедневно повтарям една и съща схема на тотална липса на хранително възпитание – правя така, че като се прибера вечер да съм толкова, ама толкова гладна, че да се натъпча с всичко, което мога да побера. Обикновено: голямо, евтино, тестено и вкусно.

„Ритъм на преяждане”, така нарекох този начин на живот, лишен от всякаква програма и здравословна основателност. Ефекта е ясен – заседнало шкембе, непривлекателни паласки, които, за една жена, са най-големия дисбалансьор на хармоничните линии и, разбира се, производните на непривлекателния външен вид – липса на самочувствие и себеуважение.

Как да спрем лавината, чието начало сами провокираме?! Как да спрем да преяждаме?!
Отговорът е гениално прост, толкова обикновен, че вероятно всеки си е помислял вече, че е време да започне да го прави, а именно:

Заживейте сами!

Ето и как ще помогне това:

1. Ще работите 3 пъти повече, за да имате как да си плащате наема и сметките и да поддържате същия начин на живот от преди промяната. Това, от своя страна, ще доведе до по-малко свободно време и, съответно, ще започнете да се храните в офиса. Така ще се отървете от неприятния навик да уплътнявате всяка минутка с хранене и това ще е края на „Камилското хранене” вечер в къщи.
2. Ще спрете да готвите – кой готви единствено за себе си?! Вече няма да има и кой да ви готви. 
3. Доказано е, че при липса на компания храненето се скъсява два и половина пъти. Е, пак ще сте депресирани заради самотата, но пък няма да сте с подут корем… В крайна сметка, кое е по-важното?!
4. Ще се стремите към откриване на интимност, сексуален партньор, приятели (хората все пак са непреодолимо стадни) и, по тази причина, ще се гривите с много по-голяма усърдност за външния  си вид. Това ще е още един стимул да спрете с ужасно преяждане…

Така вие ще сте красив, самостоятелен, съвременен, самотен и тъжен човек, чиито единствен смисъл е да изглежда добре. Но вече ще знаете, защо и как сте го постигнали.

Бележка от автора :

Преди да пристъпим към пожелаване на нещо, нека пресметнем цената, която сме готиви да платим за осъществяването му.

  *За начинаещите:    Злобливата ирония цели, единствено, да подхвърли друго подреждане на приоритетите …

 Отговор на тези и други въпроси дава рубриката „Полезна информация за потребителя” на сайта на „Тандем”.

Федерацията на потребителите в България посочва 4 основни правила при покупката на месо и месни произведения:

• Да не бъдат с нарушена цялост на опаковката;
• Да бъдат съхранявани в хладилни камери;
• Да имат изписан срок на годност и информацията на етикета да е изписана четливо;
• Да няма допълнително залепени стикери.

Когато купуваме месо, искаме то да е „прясно”. Под „прясно месо” повечето хора разбират незамразено и смятат, че това е знак за добро качество.
По правило „прясно” е всяко месо, което не е преминало никаква преработка освен охлаждане, замразяване или бързо замразяване. Тези месните суровини остават пресни, ако се използват в заложения от производителя срок на годност.

Гаранции.  Необходимо е да се купуват месни продукти от сертифицирани производители. Гаранция за безопасност на продуктите са покриването на:

• т.нар. Добри Производствени Практики,
• HACCP,
• ISO 22000,
• IFS.

Европейски Съюз
Лесно можем да разберем дали един продукт е одобрен за търговия в ЕС по знака на т. нар. „ветеринарен регистрационен номер” върху етикета му. Знакът е:

• елипсовиден и съдържа абревиатурата ЕО, когато предприятието е одобрено за свободна търговия в Европейската общност;
• шестоъгълен, когато има разрешение за разпространение на продуктите само на територията на България.

На етикетите на „Тандем” е отбелязан и „партидният номер” на всеки продукт. Той служи за идентификация на продукта при неговото проследяване по цялата хранителна верига – от приема на месни суровини, през преработката, транспортирането, магазина, до трапезата на всеки от нас.

Кои са останалите задължителни елементи на етикета – можете да прочетете в „Полезна информация за потребителя”.

Одри и Филип заедно с дъщерите си Ема и Саманта тежат общо около 530 килограма. От тях на родителите се падат по над 150, а на дъщерите съответно „само“ по 115 и 110 кг.

Родителите твърдят, че затлъстяването е семейна обремененост и поради тази причина не могат да работят вече 11 години. В момента семейството получава социални помощи в общ размер на £22000 годишно, но настояват за £22508, тъй като сегашните суми не са им достатъчни, за да преживяват.

Г-н Чонър твърди: „Това, което получаваме, ни стига за плащането на сметките и за храна. Не е наша вина, че не можем да работим. Заслужаваме повече.“

Членовете на семейството консумират дневно по около 3000 калории, докато препоръчителният максимум е 2000 за жените и 2500 за мъжете.

Съпругата споделя: „Ядем зърнени закуски за закуска, бекон за обяд и полуготови пайове с картофи или чипс за вечеря. Всичките тези здравословни храни като плодове и зеленчуци са твърде скъпи. Ние сме дебели, защото това е заложено в гените ни. Цялото ни семейство е с наднормено тегло.“

А дъщерята Ема казва: „Аз съм студентка и нямам време за упражнения. Ние всички искаме да отслабнем, за да не ни се подиграват по улиците, но не знаем как.“

От една страна, здравословното хранене наистина струва доста – и пари, и време. От друга страна, по нищо не личи семейството да е направило дори минимално усилие да повиши здравната си култура и да спазва някакви правила за рационално хранене и физическо натоварване, които да свалят от плещите им – а и от коремите! – поне малко от излишните килограми.

Случаят „Чонър“ е не само личен, но и обществен казус, защото техните помощи се изплащат от парите на британските данъкоплатци. Затова мнението на англичаните се разделя на две. Единият полюс подкрепя поговорката „Който не работи, не трябва да яде!“. Другият защитава принципа „на всекиго според потребностите“, който явно не е само социалистически.

Дали данъкоплатците безусловно да плащат повече семейство Чонър? Не е ли разумно отслабването на такива тежки случаи да се финансира от здравна каса или от социалните служби. И дали наднорменото тегло е причина или само извинение, за да не се работи?

Вие как мислите?

Автор: Мариана Евлогиева