Като малка бях злояда, много злояда. Дойдеше ли време за хранене и наставаха проблемите за мен. Не помня с родителите си да съм кръстосвала шпага така както за отказа ми да ям. Започваше се със залъгалки, приказки… само и само да ям. Но това не винаги действаше. Стигахме до „ЯЖ!” и финалната фаза беше… „ще стоиш на масата докато не си изядеш яденето!“ И това продължаваше години наред. Мразех да ям, беше ми скучно, неприятно, досадно.
Казват, че ако детето се инати и не желае да яде, …