ТДР – грозните патета горят
Маниакално фокусирането върху външния вид , въображаема грозота
Повечето от нас прекарват време пред огледалото в проверки как изглеждаме. Някой хора прекарват повече време в подобни занимания от други, но да се грижим за тялото си и да се вълнуваме от външния си вид, е естествено.
Дали харесваме тялото си или не е част от това как се възприемаме и се отразява на самочувствието ни. Много хора имат разни (и всякакви) критики към някои от физическите си черти. И те може да са особено актуални през тийнейджърските години, когато телата ни минават през всякакви промени.
И макар всички да имаме неща, които искаме да променим във вида си, подобни тревоги не занимават мислите ни през цялото време, нито пък ни тормозят сериозно.
Но има хора, за които притесненията за външния им вид отиват в крайности и ги потискат сериозно.
Някои хора се вманиачават в измислени или маловажни несъвършенства в така степен, че са неспособни да правят нищо друго освен да се грижат и да проверяват как изглеждат. Да си постоянно притеснен как изглеждаш и постоянно да се чувстваш подтиснат заради дребни недостатъци във външния ти вид е състояние, което се нарича телесно дисмофрно разстройство.
Какво е „телесно дисмофрно разстройство“?
Телесно дисмофрно разстройство (ТДР) е състояние, свързано с натрапчиви идеи. Това са мрачни мисли, които многократно и постоянно връхлитат съзнанието на човека. При ТДР тези натрапчиви мисли са свързани с несъвършенствата, които засегнатите си откриват във външния си вид.
Хората, които страдат от ТДР често се фокусират върху това, което те вярват, са недостатъци на лицето, но може да се притесняват и за други части на тялото си, като къси крака, размер на бюста, или формата на тялото. Също както хората с хранителни разстройства, които се вманиачават в теглото си, хората с ТДР се вманиачават в определени аспекти на външния си вид. Страдащите от ТДР може да се притесняват, че косата им е рядка, че имат белези по лицето, че очите им не са абсолютно еднакви, че носът им е прекалено голям, че устните им са прекалено тънки.
Телесното дисморфно разстройство понякога се нарича също „въображаема грозота”, защото проблемите във външния вид, в които се вманиачава страдащият, са всъщност незначителни и другите дори не ги забелязват. Или ако ги забелязват, ги считат за маловажни. Но за хората с ТДР, тези притеснения са съвсем истински, защото натрапчивите мисли изкривяват и увеличават многократно дори и най-малките несъвършенства.
И заради тези изкривени представи, причинени от ТДР, засегнатият човек може да вярва, че той или тя са ужасно грозни или обезобразени, за да ги вижда който и да е.
Как се държат хората с ТДР?
Освен фикс-идеи, ТДР също е свързано и с натрапчиви импулси и отбягване на хора или ситуации.
Натрапчивите импулси са нещо, което засегнатият човек прави, за да се опита да освободи напрежението от фикс-идеите. Например, някой който има натрапчива идея, че носа му е ужасно грозен, може да проверява как изглежда в огледалото, да оправя грима си, или постоянно да пита някого, дали носа изглежда ужасно. Тези проверки, поправки и питания са неговите натрапчиви импулси.
Човек с натрапчиви идеи, чувства силни и неустоими пориви да се отдаде на импулсите си, защото те предоставят временно облекчение на бедственото състояние, в което се намира. За човек с натрапчиви идеи, натрапчивите импулси са единствения начин да избяга от лошите чувства, предизвикани от лоши мисли. Натрапчивите (наричани още компулсивни) действия се повтарят многократно през деня и отнемат огромна част от времето и енергията на страдащия от ТДР.
Отбягването също е част от ТДР. Страдащите често си стоят у дома, крият се от останалите, избягват да бъдат виждани от други хора. Подобни поведения могат да се изразяват в неучастие в училище, избягване на срещи и събирания, избягване на огледала и витрини…
При ТДР се установява схема на поведение, в която натрапчивите идеи и натрапчивите импулси завладяват съзнанието и с времето започва и отбягването. И въпреки, че проверките, поправките, питането и отбягването облекчават донякъде тези ужасни чувства, облекчението е само временно. Реално, колкото повече човек се поддава на натрапчивите импулси или отбягва неща, толкова по-зависим става от схемата на поведение, което следва – фикс-идеи, натрапчиви импулси и отбягване.
И след време натрапчивите импулси вече не са достатъчни да облекчат стреса от ужасните мисли. Човек, който страда от ТДР не иска да бъде претоварван с подобни мисли и поведения, но вече му изглежда невъзможно да излезе от порочния кръг.
Следва продължение ….
Подобни публикации:
Loading ...
Напиши Коментар!