турски ресторант

1 декември 2009 Богдана, национални кухни

Да продължим с разходката из орианталската екзотика.

Kулинарният ни круиз продължава на следващия ден. Вече съвсем целенасочено проверявам най-близкия ми турски рестирант и устремено се запътвам на там с половинката си. Ще вечеряме – не ми се искаше да бързам точно, когато съм открила начин да си върша работата и да се храня в един и същи момент.

Влизаме, и, като изключим името, напомнящо за съседната ни страна, вътре мирише досущ като в механа от покрайнините на Банско. Сервитьотрите, очевидно българи, разнасяха огромни плата с кюфтета и шиш кебапи, украсени помпозно, но иначе не превъзхождащи нашенските си еквиваленти. И, внимание - резени от патладжан в най-обикновенoто нашенско си кюфте и ето, че то придобива екзотичен вид и цена от 7 лева, за брой.

Започна в мен да се надига леко недоволство от твърде високите цени и твърде многото олио, което се стичаше по манджата ми, но пък отпускащата петъчна атмосфера предразполагаше към чревоугоднически престъпления. Имаше една песен на „Ъпсурт” дето се пееше – „знам, че е вредно, ма то ми Убаво бе…”, горе долу това беше описанието на тази вечеря.

Направи ми впечатление, докато хвърлях поглед на менюто, твърде честата употреба на патладжани – в салатите в странни комбинации, в шишчета, в соса на шиш кебапа, буквално във всичко.

Тъкмо очаквах да зърна и някой карамелизиран десерт с патладжани, и, нещо много по-интересно привлече вниманието ми – „Шоколодави сармички”! На снимката в менюто приличаха на снежни топки с вътрешност от шоколад, а когато ми ги понесоха, О, Босфора!О, Св. Баклава! и останалите сладки божества. Сериозно, беше страхотно – плътен и наситен, но ненатрапчив вкус на шоколад, прегърнат от тънък блат и пудра захар!

С цел да пренесете босфорските кулинарни вълшебства в своя дом, се постарах да открия и една лесна рецепта на друго популярно ястие, да я изпробвам у дома и, след като мина през претенциозния вкус на членовете на домакинството ми – мъж и котка, да ви я предложа за лична консумация. Ето я и нея:

Нещо като имамбаялдъ

Трябват ви само няколко патладжана (естествено), зехтин, олио, домати, лук, чесън, чушки, сол и черно пиперче, магданоз и малко лимонов сок.
Като начало си извършваме стандартната процедура с патладжана, нарязан на ивички, осолен, и, като се отцеди горчивия сок, измиваме и подсушаваме. Пържим и оставяме върху хартия, да се отцеди мазнината. После, с лъжичка леко издълбаваме джобче, като внимавате да не се разкъсат.
Пържим лука, чесъна, чишките нарязани на ситно, прибавяме доматите на кубчета и варим, докато стане гъста хомогенна смес. Подправяме със сол, черен пипер и магданоз. Нататък се сещате – запълваме джобчетата с тая смес, поливаме със зехтин и лимонов сок и печем, на предварително загрята фурна.

Честита да ви е манджата… и ако не се е получила, послушайте добрите ми думи за турските ресторанти и просто отидете в един от тях.