Здрав и чист град. ПредИзвиквам те в София

28 септември 2009 Богдана, София

Богдана

Предизвиквам те да си с поддържана кожа и нокти и да изхвърляш боклука си в кофата …. Предизвиквам те да се държиш така както изглеждаш!

Преди месец чух, за някакъв чужденец, който посетил столицата ни по Коледа и като видял разпилените и китно закачени от вятъра пликчета , в различни цветове по дърветата, въздъхнал от умиление и дори снимал, за да покаже в страната си, как ние българите се подготвяме с пищна украса за коледните празници. Той не осъзнавал, че тук по същото време се вихри едно предизборно представление, наречено „Кризата с боклука”…

Тъжната нотка на тази история би била преекспонирана реакция, защото в случая няма нищо притеснително. Помислете само колко много семейство от ромски произход, намериха мимолетното си щастие в цялата насъбрана свинщина, колко много детски усмивки са се родили и колко професионални „нещотърсачи” са оправдали налудния си занаят.

По време на тези събития не живеех в София, четях вестниците и транзитно преминавах с автобуса за Благоевград през мърлявите улици, чудех се кой изобщо е способен да съществува в пределите на това гигантско сметище, мравуняк издигнат от боклук и два милиона мравчици, които пълзят по ръбовете му, за да отидат в центъра.

Мислех за това днес, когато хвърлях розовото си найлоново пликче с отпадъци в контейнера, почувствах се като ударничка от тъкачния, с абсолютната си примерност, с която извършвах този граждански ритуал, дори мургавия ми свидетел обиграно отстъпи крачка назад и се наслади дистанционно на лекотата с която пликчето хлопна в дъното на празния контейнер. Звъннн, изтрака стъклената бутилка…

Отнесох се малко. Идеята беше за чистота и как влия е тя на начина по който изглеждаме и се чувстваме. Ще ми се в ареала на тази банална тема да внеса нов подем за размисъл и той да доведе мислите ви в посока лична настройка, че всичко зависи от всеки и всичко е от значение, от фаса дето не ти се носи още 6 метра, до най – близкото кошче, до това дали ще хапнеш овесени ядки за закуска или пухкава баничка, на път за работа. Може би кризата с боклука е само метафора и столицата има проблем с боклуците с човешки облик, които вероятно поставят на една равнина детската мечта да станеш космонавт с тази да си шофьор на боклукчииски камион – двете са професия, в която се управлява нещо, което обикновения човек никога не е виждал на живо…

Дали грозния град ни превръща в неподдържани уродливковци или нашата занемареност се материализира в грознота по улиците. Кое е първично- кризата на личността или кризата в обществото?! Кризата на хора, които бяха подложени на насилствено урбанизация, подкарани като стадо към столичния град, където има неограничени работни места, общински жилища и храна на всеки ъгъл.

И ако си мислите в този момент, че съм отрицателно настроена към тези хора – грешите, аз самата съм една от тях, клише на модерните домогвания до нещо, което наричаме „по-добър живот”.

Начинът по който изглеждаме и се чувстваме е толкова силно свързан с културата на общуване и съжителство, колкото тортата с целулитните портокалови депа. Колко добре се отнасяме към себе си – с какво внимание, познание и загриженост и колко ценим мястото в което живеем- пазим, уважаваме, обичаме.

Да започнем чистката от вътре като още довечера се разходим до по-далечната кофа за боклук, с цел раздвижване и хапнем нещо леко, салата с чувство зехтин… Добър апетит!