Здравословни зимни храни
Диетолозите имат особено мнение по отношение на това с какво се храним. Твърдят че има значение не само какво, но и кога консумираме. Всеки сезон те препоръчват определени храни. Сега ни помагат да преживеем зимата в завиден тонус и най- важното: здрави.
Има традиционни храни, които, слава богу, хапваме през студеното време, на които някои се присмиват, а други ги смятат за вредни.
Такова е киселото зеле. Kиселото зеле е по-полезно отколкото прясно. Млечнокиселите бактерии, които в действителност вкисват зелето, синтезират нови вещества, в резултат на това, киселото зеле е обогатено с витамини B1, B2, B3, В6 и B9. В 300 грама кисело зеле се съдържа дневната нужда от витамин C, което в бедната на пресни зеленчуци зима е удобно за този витамин алтернативно депо. В 100 грама кисело зеле, има толкова витамин С, колкото в100 грама зелен лук, или в 0,5 кг. моркови, за пример.
Цвеклото – така наречената (от мен) маргинална храна, изтласкана в периферията на хранителните навици, поради ниската инфомираност за него. То е богат източник на калий, манганови соли, органични киселини и основи, подобрява функция на черния дроб и бъбреците. Регулира нивата на кръвното налягане и възпрепятства склерозата.
Цвеклото извежда солите на тежките метали, от чието отделяне страдат жителите на градовете, дишащи изгорелите газове от колите. То регулира мастния метаболизъм, способства за кръвообразуването и предотвратява рака. Цвеклото се съхранява дълго без консервиране. Няколко лъжици на ден са перфектно лекарство и една прекрасна гарнитура за месо, защото цвеклото съдържа соли на калция и кобалта, които улесняват усвояването на витамин В12 от месото.
В цвеклото има много пектин, който отстранява от организма отровните и канцерогенните вещества. Ето защо, цвеклото е наречено естествен имуностимулатор. В 100 грама цвекло има толкова пектин, колкото в 200 грама моркови или 300 грама лук.
Ето по какъв лесен и преди всичко вкусен начин можем да снабдим организма си с необходимите му вещества и да се насладим пълноценно на мразовитите зимни дни, отдалечени от болнавата асоциация, която сме имали за тях.
И, няколко думи за нещо, с което вероятно си служим през цялата година:
Слънчогледово олио. Малко хора знаят, че всъщност то е основният доставчик в организма на полиненаситени мастни киселини. Полезни са също и семената на слънчогледа. Те съхраняват компонентите, които се изхвърлят от слънчогледа в рафинериите. Това са фосфолипиди, стероли и мастноразтворими витамини, предотвратяващи стареенето.
По съдържание на белтъчини, слънчогледови семена са по-богати от яйцата. Този състав на протеините се цени заради благоприятното съчетание на аминокиселини. В 100 грама от слънчоглед, има толкова протеини, колкото в 140 грама лешници, или в 500 грама говеждо месо или салам.
Подобни публикации:
- Натурални имуностимуланти – витамин С и витамин Е
- Касис – витаминна бомба
- Метаболизъм, това звучи гордо
- Месо, като начало
- Вегетарианство-дефицити и заместители
- Вредно червено месо – да, но не
- Шипка- шампион по витамин С
- Магданозът, ползи и 2 рецепти
- Финес и настроение – от Тандем за здравословно хранене
- Гроздето – здравословна храна и лек















Напиши Коментар!