Ставам в единадесет и трийсет, разтърквам гуреливи очи  и слагам очуканото канче, за да си сваря кафе, не закусвам, пуша по 4-5 цигари с черната течност от канчето, нямам работа, нямам личен живот, нямам мечти, единствената ми мисъл е : „Колко е приятно да се саморазрушавам”. Мазохистична мисъл минава през кръвоносните ми съдове и кара да потръпвам от вълнение. В чест на това днес ще изпуша 6 цигари с кафето.

Мразя да ставам преди единайсет –  заради прекомерния кофеин и правенето на нищо по цял ден трудно заспивам, трудно спя, болят ме ставите и често получавам силни крампи долу в ниската част на прасеца. Доставят ми удоволствие, усещам ги като подсказка, че нещо в закърнелия ми организъм работи, е не както трябва, но все пак работи.

Заприличала съм на оная птица от часовника на баба ми, дето на всеки кръгъл час се показваше, за да демонстрира овехтялата си персона и за да разнесе невъобразима миризма на застояло из цялата стая, само дето аз излизам по рядко и то само за цигари.

Вчера ми се обади позната, с досадния си жизнерадостен глас ми говори нещо в слушалката. Криво ми е. Тя е доволна в заблудите си, работи упорито, чака дете, крие се от гаджето си, за да изпуши една цигара. Идилия!

Казва ми, че се е „отворила възможност”. Не знам какво означава това, на мен ми се разтварят само пъпките по челото, и косата на кофти път. Имало една работа точно като за мен.  Перифразирам – ще се закотвиш да робуваш някому по 8 часа за невероятните 400 лева на месец. Още повече се сдухвам. Отговарям с престорен обнадежден глас.

След като затворих телефона погледнах полупразната кутия с цигари на масата (при цигарите винаги е наполовина празна) и осъзнах, че няма как да се напълни от само себе си, ще трябва да оптимизирам жизнен ресурс, за да успявам да си осигурявам собственото му разрушение.

…………………………………………………………………………..

На следващия ден, ставам измивам си косата и слагам балсам, часът е 7.30, изравям спирала от някъде, изчоплям черното от под ноктите си и проветрявам нафталиненото си сако. Поглеждам се в огледалото и се харесвам, само дето зад мен, точно над леглото мазилката е адски напукана и като божий гняв е надвиснала над ложето ми.

Срещата с феодала минава добре, получавам работата и се прибирам преди да е станало 11. Отварям врата и установявам, че целия таван се е срутил върху леглото ми, огромни буци мазилка са попадали и са отворили огромна дупка. Спирам да съм апатична, замислям се, че ако не бях отишла на това интервю, щях да съм отдолу на тази грозната оръфана буца. Никак нямаше да е добре за фейса ми…

От автора:

1. Сами си направете изводите за ползите от ранното ставане и ходенето на работа, това е още един здравословен мотив…
2. Лирическата не спря да пуши, но направи ремонт и сега пали по някоя цигара на терасата, само когато шефа я изнерви.
3. Рано пиле, рано пие кафе… и очевидно оцелява. Да на кофеина!

.

Подобни публикации:

• Домашен козметичен рай
• Здрав и чист град. ПредИзвиквам те в София
• Хигиена на четене
• Хубавици_ци
• Клюкарeне за здраве и хубост
• Храна по интернет – ВедМагически
• Хмел – за лек, за жажда, за красота
• Турски ресторант
• Хранене на крак
• Звезди… до събота